Трепет
Трепет
Разцъфват напролет на моята улица, тъй далечна,
липите. Смут предизвикват
във въздуха. Хиляди и хиляди летящи
наномашини, упойващи хаоса и безсънието. Дъх
от времена на изконни примитивни нaнoклетки,
времена без припряност, бързане,
болка.
Реминисценции? Предчувствия? По-тиха от всякога
светлината се спуща. И аз
нямам друго освен въпроси.
Живка Балтаджиева
Живка Балтаджиева, поет, есеист, сценарист на ред документални филми, преводач, е родена през 1947 г. в гр. София, но детството и юношеството й преминават в Сливен. От 1990 г. живее постоянно в Мадрид. Завършила е “Българска филология” в СУ “Св. Климент…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Кехлибарени нишки
Красотата на словото се разгръща като есенен лист, носен от вятъра на времето. Една дума може да бъде искра, разпалваща пожара на спомените...
Къща от обич
Това, за което говориш, прилича на стара къща, пуснала корени в низината. Опитваш се да я отместиш горе на билото с помощта на вятъра и своите здрави ръце.
Коментари
Добави коментар