Е-списание

Из “Простички мисли на един обикновен човек”

преди 10 години 10 months

Монетата има две лица. Виждаш това, което е отгоре, знаеш номинала ù и не поглеждаш отзад. Дори не те интересува какво има изобразено на гърба. Така е и с обществения строй. Не се вълнуваш от скритото зад излъсканата му фасада до мига, в който нещо не те издразни, засегне или се опита да те убие. Тогава се заглеждаш в монетата и забелязваш, че тя има и дебелина, дори нещо повече – на някои монети, върху тази тясна лентичка се мъдри текст, който не си виждал никога...

Трептението на думите

преди 10 години 10 months

Подобно на летен дъжд, завалял през нощта, думите бързат жадно надолу към белия лист. Тихо ромолят като капките по стъклата и търсят пътя си, сливайки се във весели струйки от изречения, за да стигнат до нас...

Есенна мелодия

преди 10 години 10 months

Ние се уморяваме прекомерно не от конфликтите помежду си, не и в борбата за надмощие на една идея над друга, а в самото приготовление за сблъсъка. Ние не знаем пощада не към падналия вече противник, а към оня, който обръща в паническо бягство скритите ни помисли и ги изправя до стената с простички и сякаш набързо събрани слова, но пропити с Истина.

Няколко атома любов

преди 10 години 10 months

Ние сме непрекъснато обновяващ се арсенал от Любов, който тихо се натрупва дълбоко в сърцата ни. Измисляме си скривалища за душите си, за да се предпазим от ядрената зима на отчуждението и завистта. Симулираме неприятелска атака, за да угодим на егото си, заспивайки с мисълта, че сме готови да се браним от всяко докоснало се до нас зло.

Из “Разковани дъски”

преди 10 години 10 months

Ако трябва да измисля само една дума, с която да опиша пространствено-времевия континуум, в който ни е съдено да живеем, бих написал ДЕБИЛИУМ...
* * *
Простичко житейско правило, което спазвам в обществото:
Никога не се разкол/ебавай/!

Къде е проклетата котка?

преди 10 години 10 months

Съседите заминаха на меден месец и ми оставиха котката си. Ако знаех какво ще се случи през следващите трийсет дни, щях: да си направя застраховка “Живот” (ако имаше начин – и “Живот след смъртта”), да отида на психиатър, да се изповядам и да си взема последно “Сбогом” с личния си лекар...

Цветни сънища

преди 10 години 10 months

Закачливо подсвирва към мен
ален залез, отплуващ навътре.
Пори вълните щастливият ден
с обещание пак да се върне...

17 мегабайта от пролетта

преди 10 години 10 months

Вълшебство от весели битове,
програмирано в ябълков цвят,
като слънчева нишка разплита се
и натиска бутона “рестарт”.
Хукват дните на “хай-дефинишън”–
кадри от чуден пролетен клип.

Кастинг за влюбване

преди 10 години 10 months

Обичам Живота – този филм непонятен:
веднъж е комедия, друг път блудкава драма;
и главен герой съм, и персона нон грата,
ту човек на Закона, ту рицар без дама...

Премълчаване на стари сънища

преди 10 години 10 months

В налюбено мълчание
превръща се нощта
и Обич и желание
във моята ръка,
преплетени, унасят се в жадувана игра –
игра на светлини, на изгреви по здрач...

Страници