На прощаване

На прощаване

Знам, че и аз и ти ще си отидем,
но кой от нас ще бъде пръв не знам,
но вярвам в рая ще се видим,
животът си в залог за теб ще дам.

Сложи за сбогом синята си рокля,
герданът с елмазени тела,
вчеши косата си такава,
както Клеопатра на бесилката била.

Очите си елмазени лъчисти
не ги затваряй, не ги мъчи,
остави ги нека са лъчисти,
обичта у тях все още да ечи.

Аз ще бъда като Квазимодо
окъсан и с брада на стар елен,
защото искам тебе да прегърна,
защото знам за тебе съм роден.

Нека в пепелта на мойто тяло
да расне цвят на обичта
и нека и сърцето цяло оцеляло
да си спомни младостта.

Ще минат ден, година, пет,
ще минат векове,
а ние ще летиме с теб
към непознати световe.