Пристанище – море, отсам вълните,
завързано към кея със въжета.
В широките стени на вълнолома
е възелът на истинския вятър,
в нарастващия екот от вериги...
Пияният разби стъклата, възседнал всеотдайно риска.
На улицата – по средата – каквото нямаше, поиска.
И после дълго дирижира невидими за нас оркестри.
Кола в сандалите му спира, но няма той да се отмести.
Скрий се в отсъстващото тяло –
о, пясъчна отливка на вдлъбнатината!
В топлината му се скрий –
спомен за ръцете, които да погалиш,
за рамото, където да подпреш умората.
