Редове от бележника на следователя

Добра среща, читателю,

За мене е удоволствие да ти представя новата си книга, в която съм се постарал да покажа работата на следователя от малко по-различен, но съвсем автентичен, поглед. Причината е съвсем ясна – първите седем години от моя трудов живот преминаха зад пишещата машина в следствен кабинет в поделения на бургаската полиция (тогава, преди много години, се наричаше милиция).

Работехме много, приключвахме по над сто следствия и дознания годишно. Имаше срокове – за дознанията 14 дни, за следствията два месеца. Продължение на срока се даваше от главния прокурор на Републиката. Но това беше по изключение и със съгласие на Окръжния прокурор. За върнато дело за допълнително разследване се търсеше професионална отговорност на обща сбирка на всички следователи от Бургас.

Независимо от натоварването в работата, намирахме време и за професионални разговори с колеги, за споделяне на опит…

Винаги съм мислил, че никой човек не се ражда престъпник. И за това, освен фактическата страна на разследваното деяние, съм се интересувал задълбочено от средата, в която е раснал обвиняемият – родители, учители, приятели. Това не е нещо ново, и другите колеги по света се интересуват от тези обстоятелства. Работата го изисква. Но при мен това беше по-силно изразено и поради опитите, които правех в областта на литературата.

Искрено се надявам, че в следващите разкази ще откриете споделеното от мен по-горе. В някои от разказите съм назовал героите с истинските им имена. И това са главно колегите, с които съвместно сме работили по определени случаи.

Авторът