Доброто мече Сивчо

* * *

Много далеч, в една гора в планината живееше Сивчо. Той бе най-малкото мече в семейството. Една сутрин Сивчо се събуди и се протегна дълго.

– Ееех, какъв прекрасен ден! Толкова съм гладен! Ще видя мама какво е приготвила за закуска – слезе набързо и се запъти към кухнята.

– Добро утро Сивчо, виж какви вкусотии съм приготвила! – каза мама Мецана. Другите му братя и сестри вече бяха будни и се бяха наредили около масата с нетърпение.

– Добро утро на всички! Днес ще бъде един незабравим и прекрасен ден! – каза мечето.

– Разбира се мечето ми! Само внимавай да не се отдалечаваш! Нали знаеш, че не бива да влизаш много навътре в гората? Още сте малки и се притеснявам за вас! – мило сподели мама Мецана.

След като закуси, мечето излезе навън и реши въпреки предупрежденията на майка си днес да се поразходи навътре в гората. Братята и сестрите му си играеха през къщичката, но Сивчо беше много любопитен и безстрашен. По пътя си хапваше боровинки, малинки и гонеше пчелите. Изведнъж някой извика.

– Хей Сивчо, здравей – беше Зайко, най-добрият му приятел. – Къде си тръгнал?

...