Ахмет Атасой

Ахмет Емин Атасой е роден на 16 май 1944 г. в с. Крепча, Търговищка област, България. Завършва СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “Турска филология”, с втора специалност “Български език и литература”.

Започва работа като учител по български език и литература в родния си край. Няколко години е областен кореспондент на сп. “Йени хаят” (Нов живот). Периодично работи и като литературен сътрудник в Българското национално радио. През 1989 г. е принуден със семейството си да емигрира в Турция. Настанява се в гр. Бурса, където работи като преподавател по турска литература до 2005 г.

Ахмет Емин Атасой е автор, пишещ на турски и български език. Член е на Синдиката на турските писатели, на Съюза на българските писатели и Българския П.Е.Н. център. Участва в редица международни литературни форуми и полага особено големи усилия за заздравяването на българо-турските културни връзки.

Автор на поетични книги и сборници, сред които, издадени в България: “Насаме с твоето отсъствие” (Sensizliginle Beraber, на турски, 1968), “Стихотворения на поети – български турци от 1967″ (1967, 1969), “Молебен за дъжд” (2004), “Детски стихотворения” (“Cocuk Siirleri”, на турски, 2005), “Преди да тръгнеш” (2010), “Огнена книга” (2012), “Антология на българската поезия от 60-те години на XIX век до днес” (2014), “Това оставям” (2014), “Животът ми бе един вик” (събрани стихотворения на турски, 2014), “Пеперуди и лешояди” (2016), “Все още съм потребен” (2019), “Антология на съвременната турска поезия” (2019), “Задъхани слова” (2020), “Криле от надежди” (2021), антологична стихосбирка – билингва (на турски и български) “Kendi Kendimle Yuz Yuze / Лице в лице със себе си” (2021); лексикология: “Yeni Bulgarca – Turkie Sozluk / Нов българо-турски речник” (2019); в Македония: “Ехо на ехото” (2008); в Румъния: “Жар и пепел” (“Jar Si Spuza”, 2010); в Турция: “Докато Дунав шуми в душата ми” (1994), “Сред водовъртежа на чувствата” (1994), “Листа, обидени от вятъра” (1998), “Прогоних нощта от моя прозорец” (1998), “За любовта няма възраст” (1999), “Капка по капка” (1999), “Море от обич” (стихотворения за деца, 2001, 2011), “В търсене на въглени в пепелта” (2004), “Опияни ме този свят” (2004), “В навалицата на самотата” (2007), “Гурбетчийски залези” (2010), “Огнена книга” (2012), “Пеперуди и лешояди” (2016), антологична стихосбирка – билингва (на български и турски) “Премълчаното на два езика / Iki Dilde Sustuklarim” (2018), “Пролетна чистка” (2019); сборници и антологии: “Антология на румелийските мотиви в турската поезия от ХV век до наши дни” (2001, 2013), “Полъх от Бурса (2007), “Антология на румелийските мотиви в турския разказ от Танзимата до наши дни” (2013), “Антология на руската поезия от началото на XIX век до наши дни” (2013), “Съвременна българска поезия” (два тома на български и турски, 2018); есета и литературни ескизи: “Витрина на спестени отражения” (2004); литературен етюд: “Поезията на Зия Осман Саба” (2013).

Превел е над четиристотин и петдесет български, руски и др. поети на турски и над сто турски поети на български. Някои от неговите творби са преведени на различни чужди езици. Представен е в няколко международни литературни списания и антологии.

Носител е на “Голямата балканска награда за поезия” (Румъния, 2008), наградата на Академията за европейска култура “Орфеева лира” – “За принос в националната и европейска култура” (България, 2008), на Почетния знак “За дружба и сътрудничество” (Руска федерация, 2015), награда “За принос в областта на художествения превод” (Турция, 2017) и др. Годишната награда за поезия на СБП (2020), Почетния знак на Министерството на културата на Република България “Златен Век” – печат на Цар Симеон Велики – златен (2024) и др.