Красиви мигове, залези, морски вълни... и бленувана любов в “Мило мое момиче” на Слави Атанасов

А ти виждал ли си как изглежда спомен?
Спомен, който танцува.
Пред теб, без теб.

“Мило мое момиче” е втората поетична книга на Слави Атанасов, след дебюта през 2020 г. със “Защото обичам”. Отново интимна лирика, посветена на мечтаната, търсена и труднодостижима искрена и безусловна любов. В стиховете на автора рязко се разграничава физическото привличане от духовната, изпепеляваща, изпълваща живота със смисъл, предана и жертвоготовна отдаденост. Съществува ли наистина? Или е химера, водеща мечта по пътя към духовното ни израстване?

Въпросите, които Слави Атанасов поставя в своя поетичен мироглед, не са малко, и никак не са маловажни. Любовните терзания, в доста случаи трудно контролируеми, в сюблимните моменти надделяват над разума. Опитът за баланс между мисъл и чувства води до изкривена оценка и ... разминаване със сродната душа, понякога по причина неправилно или зле осъзнато поведение.

Слънцето в очите ти
направи лъжите
да изглеждат
възможни.
(“Лъжи”)

Да срещнеш сродната душа и да осъзнаеш, че точно тя е единствената, избраната и предопределена от съдбата, това е трудна и почти непостижима цел. И както казва Фройд” “Не се избираме случайно един друг. Срещаме само тези, които вече съществуват в нашето подсъзнание”.

Спомням си всяка секунда,
в която те усещах.
После ти си тръгна.
И тогава всъщност аз
те срещнах.
(“Среща”)

Среща, разминаване и разлъка – често срещана поредица от епизоди, водещи до разочарования, следваща подобна итерация... и така оформяща се една верига от безразборни емоционално съсипващи връзки.

Когато ме чакаш и не спиш,
а тъмно е навън отдавна –
аз ще дойда – малко мълчалив,
и в стаята ще стане хладно.
(“Накъде”)

Природните пейзажи в поезията на Слави Атанасов допълват емоционалните преживявания, внасящи спомагателен сантиментален нюанс. Красотата на морския пейзаж, отразен в очите на любимата...

... Разбрах, че може би... всъщност ти
започна да рисуваш в мен пейзажи,
накара всяко кътче в мен да разцъфти.
А морето, то ни гледаше. Ревниво даже,
защото знаеше, че моето море си вече ти.
(“Море”)

Пясъкът по морския бряг, по който водните пръски се стичат подобно на сълзи по пропуснатата и неизживяна единствена истинска любов...

Пясъкът е вече мокър от тъга.
Звучи различно песента птича.
И съвсем нормална за света
една сълза по бузата се стича.
(“Различно”)

И морският бриз под обсипаното с милиарди светлинки звездно небе, блещукащи в отражението, и трепкащи в подмятаните от вятъра коси.

Тихо е. Вятър с топъл хлад гребе
и косите твои приказно извива.
Над мен е светло звездното небе,
а ти си по-красива! Много по-красива!
(“Ще те посрещна”)

Търсене и разминаване, обич и безразличие, отдаденост и равнодушие, усърдие и небрежност... един пъстър конгломерат от чувства и настроения, подвластни на бленуваното единение и съвършенство.

И ако се разминем някой ден,
знай, че безумно много съм те искал.
И все още те обичам – ако питаш мен,
и често мълчаливо си те мисля.
(“Безумно”)

От общата поетична картина прозира и една тиха меланхолия, един импулсивен стремеж към отминалото, красивото и носталгичното.

И така някак тихо се връща
душата ми в старата, прашна къща.
Светъл миг от стара лента...
(“Носталгия”)

“Мило мое момиче”, като продължение на “Защото обичам”, е поетично-носталгична интимна поезия. Разсъждения върху пропуснатите моменти по пътя към безрезервната любов и съвършеното щастие, и всичко това на фона на красивия морски бряг с пенливите грациозни вълни, говорещи с галещия бриз. И както сам авторът казва: Ако не можете да обясните какво е любовта, то значи всичко е наред!

---------------
Слави Атанасов, “Мило мое момиче”, изд. “Либра Скорп”, Б., 2023.
---------------