Аз-ът, ер малък и безгласната буква на Прогресива Геометрикус

За книгата на Наталия Недялкова (Прогресива Геометрикус) “Аз-ът, ер малък и безгласната буква”, от издателя.
Дата: 
събота, 24 December, 2022
Категория: 

Наталия Недялкова,  поетесата със странни лирикоматематични постановки, отдала всичко от себе си до безпределност и “изгубена в превода”, апологет на славянската (и не само) поезия на български, ни изненадва с книга в нов жанр – издадена под псевдоним Прогресива Геометрикус.

В каква роля е превъплътила веруюто си Наталия, за да се превърне в Прогресива Геометрикус и какво съдържа сборникът с есеистична проза със загадъчното заглавие “Аз-ът, ер малък и безгласната буква”?

Книгата по същество е сборник с кратки прозаични и есеистични фрагменти, размисли и откровения по теми, върху които ние, редовите и все повече избягващи писаното слово читатели, не вникваме в същността и не се замисляме. Вече е трудно, граничещо с невъзможното, обикновеният смъртен даже и да има някаква бегла представа къде точно в текста се поставят запетаи, тиренца, кавички... а някои от по-екзотичните букви вече са даже и трудно разпознаваеми. И в цялата тази необятност от граматически изстъпления и колаборации между писаното слово и говоримите ексцесии и стремеж към съмнително добруване се вписват нежните нюанси на човешка милостивост, отзивчивост и добродушие.

Вървиш нанякъде и се препъваш в препинателните знаци, превръщащи се в препятствия.
Иска се много пунктуалност, за да подредиш в пунктирна линия всички онези елементи от пунктуацията, та тиретата да се превърнат в онзи мост, който да те преведе над бездните на правописните канони.
(“В търсене на изгубената запетия”)

И в този ред на мисли “Аз-ът...” на Прогресива Геометрикус е един своеобразен благослов. Благослов към вярващите в линейността на времето, към адептите на часовника и тълковния речник...

... Словото ще заблести като рибя люспа, или ще се превърне в перла. И вече няма да бъде хвърлен камък, който руши.
(“Благословени да са вярващите в тълковния речник”)

Но да започнем отначало. Кой е “Аз-ът”? И коя е “безгласната буква”, нагло наместила се в подредбата между гласни и съгласни? И какво точно е “Ер малък” – буква, звук, глас, безгласие, съгласие или опонент, преливащ от опортюнистични нагласи? Отговорите на тази съвкупност от въпроси в явен вид присъстват на всяка страница от книгата.

Всеки може да бъде “аз”, но пък Аз-ът звучи по-солидно и академично. Някак си хегелианско-кантианско, тук-таме със Сартърски нюанси и акценти.
И все пак: благословен да е ер малък, на който му е отредено да е в златната среда на думите, и да дарява с мекота съгласните. Онази мекота, която е способна да изглади всяка ръбестост, ъгловатост и акутност. И да внесе една нотка гальовност. И щипка ефектно актьорско присъствие.
(“Аз-ът, ер малък и безгласната буква”)

А дали някога някой се е замислил коя е първата буква – ер голям или прилепената плътно до него ер малък? И дали тази обвинена от нас буква наистина се е нагло настанила в конгломерата от букви, наречен азбука? Ами дали пък точно тя не е първата буква, тормозена и избутвана от впоследствие намъкналите се гласни и техните верни подгласни, наречени съгласни? И взели гласа й (съгласието няма как, защото ер малък определено е достатъчно силна духом и трудно биха се преборили с категоричния й отпор), и я обявили за безгласна? И дали тя не е първопричината божията намеса и разделението на езиците?

... за времената отпреди Вавилонската кула и зикуратите.
Времената, когато не е имало изгубени в превода, а човеците славили Твореца и съзиданието на един и същи език – езика на хармонията и светлината.
(“Език свещен”)

Книгата е полезна със своего рода странни, но до болка откровени съвети, напътствия и предупреждения за привилното промъкване през дебрите на хаоса, познат ни под термина “живот”. И въобще – съществува ли доброто? Авторката е наясно, че подобен род констатации може би звучат наивно и нефелно.

И очевадната констатация:

В модерния свят е модерно да бъдещ циничен, скептичен, хулещ и присмиващ се.
И интелектуално – да намираш грозното и малоумното във всяко нещо, изпречило се пред погледа ти.
Добротата няма остри зъби, отровно жило, рога, копита, зурла, грабливи нокти – все неща толкова необходими за една джунгла, гора, ферма, кочина.
(“За доброто”)

Има и съвети, и предупреждения, кому и как точно “да скроиш капа”. Не само в реалния, но и в огледалния свят. Според Наталия дори и Лудия шапкар би се зачудил на кого най-напред да скрои капа: на Триглавата ламя или на Конника без глава.
И какво да скрои точно: капа или цилиндър на фокусник.
От цилиндъра вместо мартенския заек може да изскочи, ако не котката на Шрьодингер, то поне усмивката на Чеширския котарак.
(“Не е лесно да кроиш капа”)

Усмивка?! Тази обикновена дума с необикновен положителен заряд почти не присъства в книгата. Да припомним ли – циничен, скептичен, хулещ и присмиващ. И още – стремеж към грозното и малоумното. Да се присмиваш се приема на престижно, а добрата, благородна и положителна усмивка се приема като символ на идиотизъм и невменяемост. Човечеството няма нужда от добро настроение. Води се по криворазбраните модни вълни, където символ на достойнство и авторитет е лошотията.

Настроението е като дреха. За да се чувстваш в него като в собствената си кожа, трябва да е ушита по мярка, да стои добре и да е достатъчно ефектна и за модния подиум, и за селския мегдан.
(“Свободната воля от закачалката”)

Напук на всеобщото, “Аз-ът, ер малък и безгласната буква” е книга на обратите, на противоположностите, на откровенията... Нейният силен заряд, са изпълнените с благослов текстове. И като автентична книга-пророчество, в нея са включени, по подобие на евангелските писания, и своеобразен опис, каталог с “блаженства”. Цитираме ги изцяло:

Блажени са включените в списъка. Тяхно е Първото класиране.
Блажени са номерираните. Тяхно е заветното място в инвентарната книга.
Блажени са оценените. Техни са етикетите, на които черно на бяло пише, че струват. Понякога се посочва и точно колко.
Блажени са остойностените.
В света на мерки и теглилки, абсолютни и относителни числа, е много важно да си величина.
Ала...
Блажени са изкласилите да бъдат извънредни.
Тяхно е Вселенското пространство.
И всички глаголни времена.

(“Извън”)

И ако светото писание обхваща периода “от змията до апокалипсиса”, то “Аз-ът...” предлага подобрена структура във времепространството. От незаслужено изхвърлените от райската азбука безгласни букви, низвергнатата и натикана в дъното ер малък, от лукаво настанилите се на челни места азъ, буки, веди... та до времето след времената, когато няма да има азбука, няма да има цивилизация, няма да ни има и нас.

Някога, след време, след времената, когато и тази цивилизация се превърне в кратко изречение във Вселенската енциклопедия, а може би дори в кратка дума или просто символ, много от важните неща, толкова умни, сериозни, глобални и структуроопределящи, ще изгубят своя смисъл.
(“Когато се усмихват строителите на въздушните кули”)

Дали ще бъде така? Времето ще покаже. Нас, разбира се, тогава няма да ни има и няма как да оценим непреходните послания на Прогресива Геометрикус. Но сега, докато сме тук, такива каквито сме – лоши, злобни, враждебни, злъчни, свадливи, ужасни, завистливи, високомерни, егоистични, нека прочетем внимателно тази книга. Може пък, осмисляйки напътствията, се опитаме да станем поне малко по-добри.
И да приемем съдбата си на безгласната буква.

------------------
Прогресива Геометрикус (Наталия Недялкова). “Аз-ът, ер малък и безгласната буква”, изд. “Либра Скорп”, Б., 2021.
------------------

Засегнати автори: 

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите