Литературен агент под прикритие

Литературен агент под прикритие

Книгата на Денчо Михов Литературни меридиани се заявява като уникален продукт с тройната природа на литературен, маркетингов и социален феномен. Именно заради това чисто методологически ми е почти невъзможно да намеря верния път към оглеждането й, но ще започна, като уточня отзад напред определенията, с които фиксирам най-важните аспекти на тази книга.

1. Социалната значимост на книгата е пряко свързана с целта да бъдат представени споделените (и споделимите) културни и естетически ценности, претворени в авторски книги на хора с различни творчески възможности, но еднакво устремени към емоционална или пазарна реализация в полето на изкуството. Тоест, след като книгата „Литературни меридиани“ се явява презентиране на реални авторски книги с художествени претенции, това означава, че сборникът с ревютата е свързан (дискурсивно) със социалната функция на изкуството, за което говори.

2. Книгата „Литературни меридиани“ е и образцов продукт на маркетингова стратегия, доколкото е демонстрация на целия (маркетингов) цикъл, преминал от първите дейности по идентифицирането и привличането на потенциалните клиенти на издателството през следващия етап на превръщането им в устойчиви потребители на издателски услуги към „Либра Скорп“ до настоящия краен продукт (книгата „Литературни меридиани“), показателен за взаимоотношенията издател-кли­енти.

Като казвам „образцов продукт на маркетингова стратегия“, имам предвид следното широко разбиране: Когато потребителите на дадена услуга, предлагана от някаква компания, са доволни от изпълнението й, те или повторно я използват, или привличат на свой ред нови клиенти за съответната услуга, предлагана от същата компания. „Компанията“ „Либра Скорп“ извършва услугите, които предоставя, по начин, който генерира винаги доволни клиенти предвид всеобхватния ангажимент на издателството да поема своите автори с изключително внимание от първите срещи с тях през изготвянето на заявената книга като дизайн, полиграфия, набор, печат до продаването й като завършен продукт. Бонусът от издателството (може би неочакван за авторите) се реализира в тази допълнителна услуга, която днес ни се представя – книга за книгите – това е самата книга „Литературни меридиани“, която очевидно има за цел да удължи „историята“ на издадените вече книги с жеста на повторното им представяне. (Перфектен маркетингов цикъл, който могат да си позволят само високобюджетни издателства с огромни екипи, които да мислят такива стратегии. Друг е въпросът, че издателството „Либра Скорп“ нито е с огромен екип, нито е високобюджетно в онзи западняшко европейски смисъл, който си представяме.)

3. Що се отнася до литературната природа на сборника, тя е ясно заявена още в заглавието. Основната му функция е да представи творби на художествената литература. В по-тесен смисъл „Литературни меридиани“ е металитература, тъй като представя рецензентски по своя характер текстове върху други текстове. Рецензията (или ревюто, както е предпочел авторът) като жанр е парадигматичен металитературен вид, чийто основен „прерогатив“ е коментарът и оценката. Излишно е да казвам, че оценката (в настоящия случай) е субективно определен акт, при който издателят намира, извлича и коментира най-доброто вероятно дори и от книги със съмнителна естетическа стойност.

Всъщност, ако не се замисляме за тези три важни ефекта, на които разчита сборникът „Литературни меридиани“, нещата изглеждат лесни отстрани. Живеем във време на пълна свобода да изразяваме себе си по различни начини. Изборът да се претворяваме чрез средствата на изкуството към днешно време е неограничен – човек може да издаде каквото си иска и където си иска, стига да си плати. Без всевиждащото око и поразяващата ръка на някакъв институционален съдник (какъвто например преди доста време се явяваше надзорът върху литературата в лицето на социалистическия стандарт, въведен от „инструкторите“ и палачите към ЦК на БКП) реализирането на книжен продукт вече не е сложен и дълъг процес нито за авторите, нито за издателите.

Но тук е мястото да откроя четвъртата конститутивна, но скрита черта на сборника с ревюта „Литературни меридиани“. Зад него стои фигурата на издателя – Денчо Михов, който създава тази книга сякаш като пресечна точка на литературата и маркетинга. Какво имам предвид?

За сборника „Литературни меридиани“, съответно за представените в него автори, е важно отношението към всеки един творец, ревютата не ползват външноположени на творческия акт критерии, тоест няма осъждане на слабости, няма институционализиран и дидактичен критически глас, който да се позовава на утвърдени разбирания за висока и ниска литература. В този сборник звучи гласът на емпатично настроения читател, за когото е важен всеки отделен творец със своята книга и със своето споделяне. Важно е литературното усилие по принцип и в този смисъл концептуалната същност на сборника лично аз виждам в човешкия, твърде човешкия подход на издателя, който може да послужи за пример как в българска среда издателят, ако има комплексните качества на бизнесмен, творец, критик (очевидно и химик, какъвто всъщност е Денчо Михов) може бляскаво да изпълнява функциите и на литературен агент (какъвто не знам дали и най-известните български автори могат да си позволят).

Да си издател, може да е и професия, и бизнесдело, но да си литературен агент, вече е призвание, защото изисква да отговаряш на редица критерии, единият от които е да владееш дискурсивните криволици и техническите „алгоритми“ на документооборота по процеса на издаване на една книга (какъв ужас е това, всеки творец знае), а също така да си едновременно PR, но и верен приятел на клиента, който те е упълномощил да го представляваш... пред кого? – пред издателствата. Шансът на издалите в „Либра Скорп“ е в това, че тук издател и агент се явяват двама души в една личност. Работата по една книга, попаднала в професионалната грижа на издателя Денчо Михов (и художествения оформител Петя Станева), се превръща в песен, а авторът в крайна сметка изживява бляскавия си триумф с гарантирани продажби в специално предвидения (в културния календар на града например) ден за премиера. Нима това е просто маркетинг, нима е само бизнес стратегия? Не мисля. Да присъстваш на премиерите, да подпомагаш пазарната реализация на книгите на своите клиенти, и не стига това, ами да изготвяш в електронната си страница бляскави ревюта (с издържан по всички езикови и литературни критерии стил), е проява на висока професионална, човешка и творческа етика, каквато аз лично не познавам в лицето на други издатели.

И така – литературният агент Денчо Михов ни представя едно прекрасно издание на своите ревюта-рецензии на публикуваните на електронния сайт на издателството от 2016 година насам текстове. Книгата е структурирана в три раздела, удачно именувани според жанровата принадлежност на представените книги, съответно: Първи раздел – Поезия, втори раздел – Белетристика и трети раздел – Книги, отличени с литературната награда „Еквалибриум“.

Парадоксът е, че независимо от различния жанр и различната тематична насоченост на книгите, които са обект на представяне, целият сборник „Литературни меридиани“ има свое лице, своя стилистична и емоционална цялост, която видимо е определена повече от „типологията“ на вчувствения и съпреживяващ читател, отколкото на критика или рецензента, или рекламиста. Особено това личи в ревютата на поетичните книги, където се долавя някакъв почти меланхолен бекграунд още в заглавията. Ето някои от тях: Нежната изящност в поетичния свят на Детелина Стефанова; Надежди и разочарования, и глътка вино в „Нищо лично“ на Виктория Топалска; Любов и преклонение пред морските дълбини в поезията на Динко Динков; Съвършеният свят на Марияна Илчева в нейното „Неземно докосване“. В раздел Белетристика също прави впечатление емоционално ангажираното озаглавяване на ревютата: Странстване между страха и вярата в повестта „Пътят“ на Даниела Петрова; Безименното днес е вчерашното утре или как да те прегърне сова; Бъдеще в миналото или минало в настоящето – едно пътуване към себе си; Размисли за човешкото и божественото в „Лунен възел“ на Надежда Колева и др. Който и творец да попитате, ще ви каже, че най-трудно се измислят заглавията. Те трябва да представят удивителния синтез на интенция и претенция. Заглавията на всяко едно от ревютата показват точно такъв синтез, при който става ясно, че всяка коментирана книга е получила своя идеален читател и интерпретатор в лицето на Денчо Михов. А какъв по-чудесен шанс – най-добрият ти читател да бъде и твой издател.

Искам обаче да обърна внимание на третия раздел на сборника „Литературни меридиани“. Това е разделът с носителите на Националната награда за дебютна книга „Еквалибриум“, учредена от издателство „Либра Скорп“ в далечната 2005 година. Вън от съпоставката с подобни жестове на други издателства (изключително малко на брой), искам да кажа, при това като пряк свидетел, че наградата „Еквалибриум“ се наложи във времето като институционално признание за този, който я получи. А я получиха все млади хора без авторитетни гласове в своя подкрепа, без „адресна“ и творческа легитимност в Бургас, някои от тях и без финансови възможности. Бяха млади, талантливи, неопитни, уплашени, но знаеха какво искат, знаеха, че са истински в това, което творят и претворяват и отстояваха себе си, независимо че в град като Бургас е трудно да воюваш за творческа слава.

Литературните и меценатски жестове на издателство „Либра Скорп“, въплътени и в книгите, и в наградите имат днес своите човешки имена – Денчо Михов и Петя Станева – литературни агенти под прикритие, ангели и възвестители на младата литература тук-и-сега.

------------
Денчо Михов, „Литературни меридиани. Какво се пише тук и сега“, ревюта на книги, изд. „Либра Скорп“, Б., 2026.
------------