География

География

Да се оплаквам от самотност?
Смешно е –
сред тази полудяла Ниагара
от гласове ту ясни, ту размесени,
от толкова лица – като на гара.

Да чакам думи някакви нечувани
сред пирамидите от вечни книги
и в делничния прах да търся чудото
на златоносните прашинки?.. Стига!

С годините все повече разбирам,
че няма личността ми истинско значение
за друг, освен за моите родители
и двете същества,
от мен родени.

Единствено във тях съм недокосната
от разочарования и рани,
те ме обичат безпричинно, просто.
Останалите – вещо са ме хранили

с метафори, хиперболи, сюжети –
литературна блудкава попара –
и все отнякъде назаем взети,
и винаги с един финал – Сахара.

О, как познавам тази география!
Но пак през равнодушните й пясъци
поемам; не измамена – примамвана
от досега несрещнати оазиси.

И само в тебе вярвам, споделеност,
във твоите обятия разтворени,
когато ме зовеш
при теб да слезна
с ръце безбройни от стъбла и корени.