Бяла дъга

Бяла дъга

На тази половина от теб

Спиш само двайсет и петия час.
Лицето ти е възглавничка за игли.
Ръкавиците ти са чужди.
Затвориш ли очи, виждаш скелета си.

Не искам да те разтривам със сол.
И да не искаш, минаваш всеки път –
мостът, по който залязват дните ти...
бяла дъга на предградията.

Там убиват редовно котки.
Искаше ми се да си чистник като мен.
Всеки нечестен човек се влюбва.
Но с теб защо гнием сами?