На мама вината й отиваше. Тя се беше родила виновна. Дъщерята невинаги е приветствана с раждането си в определени кръгове на нашия етнос. Тя е била смятана чужда “стока.” За кратко в живота на родителите си. Никой не си правел труда да я научи на друго, освен да е примерна дъщеря, докато стане покорна съпруга.
Той не бил от тези, които много-много мислят. Нито от тези, които прецизно планират. Отдаден на инстинкта си, той дебнел, за да нарани, да нарани така, че да го запомнят. Вече седмица изгубил, следейки момичето и майката. Знаел неизменното им разписание и коя къде е...
С тазгодишния плакет за поезия, проза и литературна критика “Пегас” бе удостоена Наталия Недялкова за поетичната книга “Стихоанализа”. Плакет “Петко Росен” получи Динко Динков за сборника с разкази “Богородични морета”, а плакет “Христо Фотев” – Елена Петрова за стихосбирката “Ето какво”.
Наблюдаван през прозореца, светът е обезателно в рамка – отрязък, събрал един или няколко фрагмента, никога цялото. Но в стиховете на Елена Трендафилова това не е съвсем така. Защото тя е пред своя “Прозорец с корабна семантика”. И вижда не само морето, брега, корабите и есента...
Магията на “Богородични морета” се крие главно в автентичността на разказаното, в уловените спомени на героите, на личните преживявания и общуване на автора с тях, ерудицията му, зареждаща с емоции и познания читателя. Принос има чистият образен и богат език...
Разказите в “Богородични морета” на Динко Динков са всъщност притчи – притчи за хората, обрекли се на морето, притчи за морето, обсебило хората, които го обитават. Мисля, че отдавна не ме срещали такава талантлива книга, всеотдайно и задълбочено изследваща и развълнувано описваща необяснимите и извечни връзки Човек – Море...
“Красива отрова” е третият роман на Даниела Кирилова, след “Сатенена заплаха” и “Белязана истина”. Една книга, в която любовта, състраданието и човеколюбието се опитват да се вместят в жестоката реалност на един безчовечен, свиреп и безмилостен свят, където доброто и злото се преплитат в пъстрия калейдоскоп на живота...
“Сафрид сопрано: Магическият портал”. Зад това странно съчетание от думи е спотаена една още по-странна книга, необикновена като жанр, но вместила в себе си магизъм и реализъм, низши и висши ценности, минало и бъдеще, история и легенди, планина и море...
Да се пише за Йордан Радичков, а още повече да се прави опит за тълкуване на разказите му, е едно огромно предизвикателство. В неговия художествен свят, според Валери Стефанов, реките влачат библейски удавници, а от паметта на талази извират утаени митични представи...
В началото бог действително сътвори небето и земята, но земята бе безвидна и пуста и навсякъде се разстилаше тъмнина. И като гледаше цялата безвидност, Бог си зададе въпрос, питайки се: „Как от всичкото това да създаде светът?“ По израза на лицето му личеше, че се затруднява...
