Познавам морета,
които тежат върху дъното.
Животът във тях е прелял и ги пие отвътре.
В душите им хората хвърлят боклука си пътьом
и вадят храна от недрата на тяхната същност.
Не мога да се сетя откога обирам праха в тази стая? Захвърлиха ме тук преди години и повече не се сетиха за мен. А животът ми преди това бе толкова интересен! Собственикът ми, Митко, години наред ме разнасяше къде ли не, а сега си седя тук и само разни мишоци и насекоми се разкарват покрай мен и влизат в мен, без да съм ги канила...
