Изкуството, като необходимост от изразяване на духовната същност на човека, полага началото на своята история още с появата на хомо сапиенс и съпътства цивилизационното му развитие до ден днешен, като всяко изкуство подбира най-подходящите за спецификата си изразни средства...
Тиха сълза се отрони, изтри я без съжаление,
в огледалото гледаш – не виждаш своето отражение.
Не знаеш кой си – бръчки, коси побелели.
А думи, изречени някога, вече нямат значение.
Вестник “Злобен глас” – нелегално издание, 1980 г., “разпространяван” изключително внимателно сред будната соц-младеж в бургаския Техникум по механотехника. Няма информация за сериозни наказания спрямо списвателите, вероятно благодарение на пословичната им осторожност. А и, както е отбелязано в слогана на заглавната страница: “Глас злобен – глас Божи!”.
Стои само на един дъх разстояние от нея... В сърцето ѝ няма място за въпроса “Дали и Той помни мене така ясно, както и аз него?” Не, тя не притежава и люспа от съмнение, че това е Той – определеният за нея още преди всички векове. Дори и начинът, по който я гледа, е съвсем същият ...
