Василка Петрова-Хаджипапа

Василка Петрова-Хаджипапа е родена на 5 август 1946 г. в София. Завършва немска и английска филология в Софийския Университет. От няколко десетилетия живее в Никозия заедно със съпруга си Христос Хаджипапас, известен кипърски писател.

Посвещава живота си на преводаческа дейност, ползвайки в работата си равностойно български, гръцки, немски, английски и руски език, занимава се и с литературна и театрална критика. Заедно със съпруга си Христос Хаджипапас превежда и публикува в Кипър и Гърция българска поезия и проза. По техни преводи биват поставени в Кипър “Опит за летене” на Й. Радичков и “Последната нощ на Сократ” на Ст. Цанев. Антология на българската поезия в техен превод е публикувана в кипърското литературно списание “Неа Епохи”. Член е на Съюза на кипърските писатели, на Международния Институт за Театър и кипърския Пен-клуб.

Пише стихотворения от младежките си години, след пристигането си в Кипър издава поетичната книга “Глътка въздух” (1983). Стихосбирката подслонява нейни български реминисценции както и стихове с кипърска тематика. През 2003 година бива публикувана книгата й “Отложен живот”, съдържаща извън обичайните за нея екзистенциални и философски рефлексии и размисли върху съдбата на хората като “емигранти” на тази земя. През май 2009 година излиза от печат и третата й стихосбирка “Орехови думи”. Тази книга се движи в посоката на афористичния, почти сентенциален изказ, носещ може би и някакъв античен привкус.