Въздух

Въздух

Отчето гледаше
иззад кислородния апарат.
Дишаше трудно,
но дишаше.
На сантиметри до него
червенобузо момче
във треска
вървеше сред черни ливади.
Със макове, синчец и маргарити...
Изморен беше, много.
Дали от тичането
си губеше дъха?
Не виждаше задъханото отче
и белодрехата жена
наведена над него...

И тя беше уморена.
Но не се задъхваше.
Сменяше системи,
наглеждаше монитори.
Раздаваше тишина.

Леко докосване по лакътя...
Кой?
Отчето беше...
Със сетни сили
дърпаше апарата,
трудно му беше.
Със пръста сочеше
червенобузото момче.
А тя
разбрала,
разплакана,
постави апарата
над червените бузи.
После
донесе
най-упойващото приспивателно
на задъханото отче.