Равносметка

Равносметка

Оазисите са напуснати.
Засипани са с пясък
изворите.
Керваните със дарове
плячкосани.
Безлюдни са
пътеките горещи.
Залязва слънцето
червено
зад хълмовете глинени.
И сякаш с остър нож
дели небето –
опустошителната жар
и в лед сковани нощи.
Ни път, ни сянка.
Ни дърво.
Ни извор.
Очите съхнат.
По устните
лепне кръвта.
Отвсякъде
пясък тече.
Във края на деня
пустинята расте...