Е-списание

Къща от вятър

преди 4 години 3 дни

В онзи свят,
в който изговаряш “завинаги”
и заживяваш там като наистина...
В онзи свят, пребиваваш като
в тайна квартира...

Разсъмва се като по ноти

преди 4 години 3 дни

Разсъмва се като по ноти,
аз обаче
така не се научих да разчитам
оплетените петолиния
на всекидневието...

Някъде

преди 4 години 3 дни

Някъде
по средата на времето
ще го срещна –
момчето със светлия поглед...

Позволи ми

преди 4 години 3 дни

Позволи ми
да ти подържа света
да го полюлея
за секунда...

Среща на издател с ученици по повод 23 април – Световния ден на книгата и авторското право

преди 4 години 1 седмица

На 23 април, Световния ден на книгата и авторското право се проведе една интересна и емоционална среща на четвъртокласниците от ОУ “П. Р. Славейков” в Бургас с книгоиздателя Денчо Михов от издателство “Либра Скорп”.

Разговор с Луната

преди 4 години 2 седмици

Помолих аз Луната да ми каже
какво да облека на сутринта.
“Защо се чудиш? Аз ще ти подскажа –
облечи си твоята душа!”

Равносметка

преди 4 години 2 седмици

В живота препусках безшумно,
с криле от мечти и илюзии.
Сляпа гордост следвах безумно
по пътя от утъпкани рози.

Сън

преди 4 години 2 седмици

Много рядко се случва да сънувам,
но ето случи се сега.
За друг сън не искам да бленувам.
Ще го запазя като реална яснота.

Чудовище

преди 4 години 2 седмици

Една сърна самотна си мечтае.
С уморени очи търси тя покой.
Но не знае, че дебне я опасност
в мрака и тежкия зной.

Из “Просякът и Палето”

преди 4 години 3 седмици

Беше студена декемврийска нощ. Силният вятър разнасяше вестници по тротоара като пощальон, който като че ли не знаеше къде да достави пратката. Дъждът валеше неумолимо, а хората бързаха да се приберат от работа в домовете си. Е, поне тези, които имаха дом. Живеех на една закътана улица до един контейнер за боклук, защото бях бездомен. Имах си име, но хората постоянно ми казваха: “Я виж ти, пак онзи дрипльо! Сигурно отново е дошъл да проси.” И така свикнах да бъда просто Просяк...

Страници