Чистилище

Чистилище

Замених душата си за картонено хвърчило,
хиляди безчувствени очи
се роят като птичи крака,
за да гледат как копчетата, които съм събрала,
се изсипват през дланта ми...

Мъкна те през хамстерско колело,
чеширски котарак ме подканва с нокът
седнал пред прибори от калай,
котешки езици от двете му страни –
разказват
за мозаечен свят:
пещерни рисунки ме поглъщат
в кичур от истерични сънища,
останките ми – вървели
по едни и същи пътеки,
докато стигнат
до ледени фосили – моето раждане
и собствената ми смърт.

Небето над мен е плаващ спирограф,
времето ме чака в кръстосаната гора,
мишка търси сребърна лъжица,
докато разказвам за теб на боровите крадци.

После те посещавам в мавзолея –
ти си гласовете на духовете,
сини светлинки в земните червеи,
които се влюбват в къртичини.
Главата ми се издува и разтяга
карикатурно.
От мястото, където се сгромолясвам,
гледат безучастно
хиляди безчувствени очи
и тела,
маршируващи
като парад на лешникотрошачки,
се спускат върху две изпънати длани,
в които държа отпуснатите ти ръце...

Проглеждам през пролуката между две книги,
за да видя калейдоскоп от пеперуди,
гъмжат по лицето ти –
без слънце, без луна –
винаги съм знаела, че цялата светлина
се събира на миглите ти.