Е-списание

Като на всеки празник, кръчмата се пълнеше с хора. През отворените прозорци можеше да се види как идат и ония селяни, които бяха позакъснели. Вървяха бавно, тежко, като че умората беше ги налегнала едвам сега, когато бяха останали без работа. Всички бяха си турили чисти ризи с широки бели ръкави, спираха се и гледаха насам, гледаха нататък.

Славата на Сали Яшар, прочутия майстор на каруци от Али Анифе, стигаше вече твърде далеч. Такъв майстор като него никога по-рано не беше имало в Али Анифе, кой знае дали щеше да има и отпосле. За околните села и дума не можеше да става, там такъв майстор нямаше, но нямаше дори и в града...

Отношението на Йовков към войната е реално, защото той взема участие в нея. След обявяването на Балканската война (1912 г.) селският учител Йордан Стефанов Йовков заминава на фронта като командир на рота и участва в боевете край Кайпа, Одрин, Чаталджа, Дойран, които описва в своите разкази. По време на Първата световна война (1915 г.) той е кореспондент на Северния и Южния фронт и пише творби, в които личи неговото естествено изстрадано отношение към войната.

Сборникът “Под манастирската лоза” съдържа разкази, които Елин Пелин написва в творческата си зрялост. Създаден през 1936 г., той показва отношението на писателя към поповете и свещениците, така наречените църковни служители, за да изясни, че те не са светци, а обикновени хора, изкушени от земните съблазни. Излишно е да се мисли, че ако човек е посветен на религията и служението на църквата, ще промени човешката си същност.