Е-списание

Гмуркам се.
Частица от морето съм.
Усещам го във всичките си фибри –
дълбоко, хладно и спокойно.
Оплитам се във водораслите.

Рисуваше копнежа си детето.
Помоли ме за лист и молив.
С две огледални запетайки сред небето
детето нарисува чайка в полет.

За да обичаш цялото човечество,
ти трябва да си сам. И непременно
да носиш кръста на една обреченост,
която като незаконна бременност
от общоприетото да те отлъчва.

Море и вятър, пясъци и залези,
отломки корабни и скелети на миди.
Почти докосва прилива Казиното,
сред плач на гларуси нехае “Богориди”.