Счупени пера
Докога с опашката на дявола ще си играя? Не виждам ли колко труден живота е, когато мечтая? Може би, но как със себе си да се боря? Как щастието си да заровя?
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Докога с опашката на дявола ще си играя? Не виждам ли колко труден живота е, когато мечтая? Може би, но как със себе си да се боря? Как щастието си да заровя?
Искам пак да те целуна, пръсти с твоите да преплета. Отново в любовта ти да потъна, докато изчезне някъде далеч света.
Стоя по цели нощи сама, в тъмното раните си броя. Връщам се в миналото и се чудя кой да укоря, но с мен единствено споря.
Простих ти за всички вечери, в които те очаквах на прозореца, а ти така и не идваше...
Искам любов, в която да мога да вдишам него и да издишам себе си.
Ще ме откриваш в капките вино останали в чашата, в сенките по булеварда...
Приготви се да ти липсвам, любов! Да ме търсиш в сенките зад ъгъла на нашия квартал, в очите на момичетата около теб, в точките по роклите им и разрошени къдрици!
Неутолима жажда мори всеки читател на нова Книга. До дъно чете, ненаситникът, и до самозабрава... И какъв е ефектът от това безразсъдство?
Отрекла се от топлата одежда по плът стоя, без жезъл и корона пред Трибунала на Собствената съвест. Смутено свлече се от трона...
Ще те настигна – чакай ме отвън. Ще ме опари твойта длан гореща, ще се стопи последния недосънуван сън, ще се изгубят спомени и срещи.
Студено. Пусто. Неуютно. И не от вчера на голия площад врабците зъзнат – сред грозота, бездомно скупчени.
Ако след дълъг път платното е прогнило и хищна буря засмуква мощно такелажа, ще търся Сириус дори в бездънни нощи и като Феб в изгряващ лъч ще се разкажа.