Поезия

Мама

Мама

Най-свидно е за мама да се пише,
най-много роли тя събира,
най-големият й дар е свише
и всички други в себе си побира.

Тя гледа ме тъй мило, нежно
от снимката на ученичка плаха.
На друга пък цъфти небрежно –
младостта е родна нейна стряха.

Пазят спомените грамофонни плочи,
естрадни песни съботно-неделни...
Моето сърце сега тупти и сочи
тези, същите мелодии безценни.

И книгите, ах, книгите, като море,
на което никога не му се вижда края,
чете ги тя, не спира се дорде
не украси със дух, култура всяка стая.

Опора е грижовна, силна майка –
дала е живот на три деца.
Обичаме я всички заедно с татко –
най-щастливи сме в семейната среда.

 

За автора

Яна Василева-Цури

Яна Василева-Цури е родена на 11 юли 1982 г. в гр. Самоков. Магистър по “Психология” в ЮЗУ “Неофит Рилски”, Благоевград. Автор е на поетичните книги “Порив” (хайку, 2011),“Стихове без име” (2015), “В дома на времето” (апева, 2021), както и на романите…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.