Не можеш още дълго да го отричаш, ти чисто и просто такива привличаш. Тези, които под прожекторите блестят, и от перфекционизъм готови са да изгорят.
Пак загубих. Защото играх честно. Бях честна с теб. Не и със себе си.
Ти идваш като песента, събирана от дългото мълчание. И с толкоз много топлина докосваш с нежни очертания пределите на моя ден.
Момичето на моите мечти стои в гишето на хотелска стая... С обърнати за любовта очи, преглежда формулярите за рая.
Време, в което нямаш нищо, а всъщност – всичко е твое!
По-добре четат ни враговете, приятелите само се усмихват и казват кротко: – Пак си писал глупости...
Кълна се в белите коси на майките, не в ореола на светците. Техните избелели забрадки – дълго ще светят в душите.
От всички хубави жени, които съм опазил във очите си – прииждат тънки сребърни стрели и дръзко се забиват във гърдите ми.
Цял живот ще те нося в очите си, с едно мълчаливо признание. Сред всичките мои надежди, най-бялата перла ще бъдеш.
Луд тъче на празен дървен стан. Дан-дан, дан-дан... Някога държавата ни беше храм. Дан-дан, дан-дан...
