Село Калово. История, бит, култура, етнография, родословия, фолклор

ISBN:
978-954-471-026-7
Размери: 
20 × 13 × 2.4 cm
Брой страници: 
296 стр.
Година на издаване: 
2007
Рейтинг: 
0
Цена: 
10,00 лв.
Отстъпка: 
-0.00 лв
Цена: 
10,00 лв.

Ние хората сме изправени пред загадката на историята и на нашето съществуване. За да могат хората уверено да вървят напред и на горе в своето развитие, правилно да оценят настоящето, времето в което живеят и смело да строят бъдещето, . те трябва добре да познават миналото. Миналото на човешкото общество, неговото развитие, миналото на своя народ. и преди всичко, миналото на своя роден край и село.

Уверен в правотата на това правило се заех с трудната и отговорна задача да събера всичко онова, което все още може да се събере за моето родно село Калово, от заселването му на това место до наши дни. Да се съберат данни за съществуването на селото и живота на нашия корен и поколение е голяма загадка на нашето съществуване. В най добрия случай могат да се уловят няколко хиляди искри от големия огън, създаден и известен на поколението в течението на столетие. Книгата за историята на село Калово и рода е само един опит да се извлекат и подредят запомнените предания и легенди, разкази и спомени от най-старите хора в село и писмени данни на историци, кравеведи писали в спомените си за село Калово които са крайно оскъдни. За голямо мое огорчение когато започнах да издирвам, да прелиствам и проучвам всички ония архивни материали, до които можах да се добера, не намерих нищо или почти нищо писано за моето село Калово. За него не са писали нито наши, нито чужди изследователи. Целият материал, който събрах и подредих в тази книга е плод на много усилия и труд да проуча историческото минало на селото, живота, бита и културата на рупците в тяхното развитие.

През 1945 г. пра баба Плума беше питрупка на църквата ни “Св. Георги. ” И много добре си спомням като казваше; “Църквата е строена през време на заселването на селото и е една от най-старите църкви в Малко Търновско”. Тогава много често ходех в църквата с пра баба Плума, а по късно с леля Милка. В мъжкото отделение в южната част беше олтара, където имаше един голям дървен сандък и в него имаше много документи и книги написани на гръцки и старобългарски език с дебели корици и златни украшения. Също така имаше много стари икони с позлатени рамки. Тези книги и икони изчезнаха и не се видяха повече в църквата.

Сега, когато започнах да пиша историята на моето родно село и за рода се обвинявам, че много повече спомени и истини можех да събера и ползвам, ако записвах тези откровения и преживявания от пра баба Плума и леля Милка

Като ученик в село Заберново и търговската гимназия в гр. Бургас бях редовен член на библиотеките. Години наред с надежда и отчаяни събирах от вестниците и книгите данни за миналото за Странджанския край и моето родно село. За голямо мое съжаление данните които намирах бяха много оскъдни, като само се споменаваше за някои събития в землището на селото.

Истината е, че селото е много малко, скътано в полите на Странджа планина, изолирано от шосейна връзка или както казват старите хора е “… било забравено от бога и царя”, тъй като не е представлявало интерес за историци и краеведи.

В резултат на упоритата самодейна изследователска дейност и дългогодишни лични наблюдения на процесите и явленията свързани със село и неговите бедни, родолюбиви и патриотични, честни и трудолюбиви хора се опитвам да скалъпя тази книга за селото и рода, която да бъде основа за интересуващите се поколения от възникването на селото и живота в него.

Книгата е може би най-сложното и велико чудо от всички чудеса, сътворени от човека по пътя му към щастието и могъществото на бъдещето.

В тази книга се опитах да опиша природните красоти на селото и землището така както е останало в паметта ми от ранното детство. Описах всички предания и легенди, които съм слушал и събрал от старите хора: пра баба Плума Петкова- комитата и леля Милка. От дядо Георги Атанасов Джигирджиев живял 99 години, сина му Калчо Георгиев, дядо Никола Тодоракиев, от майка ми Плума Манолова Желязкова и баща ми Киряза Стамов Желязков и много други каловци.

Една част от народните песни записах така, както съм ги чул и запомнил от моята майка, която пееше добре и знаеше много странджански хороводни и песни на собакь. “По добре късно, отколкото никога” – народно мъдрост. На Трифон Зарезан през 1986. . година в комплекс “Зорница” бл. 18 на 6 ет. записах майка ми на 72 г. да пее странджански народни песни. Тази касета остана най-голяма ценност и спомен от майка ми. Друга част от песните както се пееха на хоро и собакь в село, записах от Пенка Димова Георгиева, Георги Димов Георгиев, Тинка Стоянова, Димитър Димов Куртев и моите любими Каловски песни които научих да пея от майка ми.

В цялата тази многогодишна работа по издирването, събирането и подреждането на този материал ползвах голямата изчерпателна помощ от публикациите във вестниците и книгите на Горо Горов – директор на историческия музей в гр. Бургас, роден в съседното село Заберново. От публикувания материал и книги на Илия Петков дългогодишен секретар на градския комитет на партията в Малко Търново. Също така и от “летописната книга за моя род”, с родоначалник Петко Недялков Петков от село Калово, който е и мой род по майчина линия и исторически очерк на село Конак ( дн. Бяла вода ) на полковник от запаса Петко Хундрев.

На всички тях, както и на ония стари хора от селото с които разговарях и които с готовност ми разказаха за миналото на селото изказвам моята най-голяма благодарност.

Авторът

Често задавани въпроси и отговори
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите

Посетителите, които разгледаха тази книга, видяха също: