Израснах в моя прекрасен град Бургас, в голямото семейство на моите родители. Пораснах с морския бриз, слънцето, историите на рибарите, събрани на пристана и с всичко останало, което животът ми отреди. Влюбих се, обикнах, създадох свое семейство. Сблъсках се с безброй предизвикателства, създадох истински приятелства, пътувах, наслаждавах се на живота и се учих да бъда себе си. През цялото това време мой дискретен спътник са думите, които редя в стихове. Днес ги споделям с теб, в името на своето пре(откриване).
Авторът
-----------------
Преоткриване
На съпруга ми
Сънувах те с бледо жълто изражение като свещта горяща на бара,
пламъкът осветяваше буквите, описващи твоите спомени.
В отворената книга надникнах тайно, за да видя себе си, но всъщност видях теб.
Горчилка и радости, безброй прегрешения нижеха дните ти,
възкръсваха миналото и зареждаха бъдещето за създаване на нови спомени,
окъпани в морето от чувства, изваяни от вълните, събирани с години.
Не исках да прекъсвам съня си, не исках да заличиш спомените си,
а в същност не исках да изгубя себе си, там някъде бях и аз
сред вълните на миналото, спускащи се до брега.
Времето ме събуди, очаквам те сред развълнуваното море от чувства,
вината ще измие телата от греха и ще се спуснем по бързея на оставащите дни,
за да спасим идващите спомени.
-----------------