Огнени клавиши

“Огнени клавиши” е поетична книга, в която поетесата отделя основно внимание на хуманността, посредством вид идеологически субективни личностни “договори със света” на интригуващата я личностна индивидуалност с характерно критично мислене.

 Всяко свое стихотворение поетесата самоопределя като “снимка” на доверие в обмен на идеи, ценности и идеали; съвкупност или “мост” между минало, настоящо и бъдеще. Понеже тематиката на тези рими е универсална философска и като такава в близост до стандартното ни ежедневие и ценностите, които всички “гоним”, е “спирка” докато се “надпреварваме” с времето и пространството в забързаната високотехнологична реална съвременност.

Така лириката на “Огнени клавиши” се стреми да “покани” в съдържанието и смисълът си – “властелин” на времето, пространството, разстоянието, невидимото и най важното – нейното качество или основна цел – Вашата лична наслада, отмора или вдъхновение, вашето моментно настроение в критичното мислене за класически хуманен мироглед в подтик да се замислим.

-------------

Огнени клавиши

Поезия или музика ще е в “горящ говорещ храст”
като “глас от много води”, който в лирика ме води,
пишейки на “огнени” клавиши от технологии...
Една лирическа душа е с думи музикална.
“Тя е толкоз странна...” –
чува се за нея от тълпите,
които са я вдъхновили,
а тя за техните определения ще пише
на “огнените си клавиши”,
но думите и “падат” свише...
Лирическа душа – нахална!
Страдала, че няма душа музикална:
да танцува без да пише иска,
да остави падащите думи свише,
да се не докосва до клавиши,
защото те са технологични,
но “огнени” са, в развитието вечни,
определящи прогреса.
Музикалната душа и казва:
“Да заравя се талант не трябва!
Щом са думи паднали ти свише
Ще се пише!
Това са словата от “огнени клавиши”.
нежели, че са неинструментални, а технологични,
словата там написани са вечни.”

-------------