Миг след лятото

Всъщност знаете ли как се обича? Като гръм, като буря... като Яна. Да изплетеш от нишките на своята чувственост мъгла, в която нежността е пелена от вълшебни думи, трябват чувствени пръсти и пеперудена душа, но и онази непоколебима вяра, че вечността не се събира в един миг, а създава вселени. Емоционалният порив осмисля и отъждествява авторката с високата температура на метафоричния й език. Нейната жажда да вникне в смисъла на истинските човешки стойностни отношения я прави понякога дръзка в съжденията и предизвикателна. Понякога една носталгична нотка се прокрадва минорно, но миг след това се изсипва водопад от жива вода. Водопад от надежда, от позитивизъм и наметнала неизменната стара мантия на вълшебството любов, ни разкрива извора на своята душевност. Извор, от който ви пожелавам да пиете жадно и с пълни шепи, до насита. Да намерите себе си в поезията на Яна, да откриете онези думи, които бихте искали да прошепнете на любимия човек. И да притворите очи, за да помечтаете.

Боби Кастеелс

------------------

* * *

Не съм различна, аз съм като всички,
живея в същия объркан свят.

Съдбата безнадеждно ме обича,
но падам още в опит да летя.
Харесвам звездобройните си нощи
и лудите кипежи на кръвта.
Когато изтрезнея искам още,
защото не обикнах мъдростта.

Такава съм, една прашинка лудост
сред всичките прашинки на света.

Дори да се опитвам да съм друга,
във този опит винаги греша.
Не съм различна, даже съм еднаква
със всичките различни по света.
Е, може би понякога, за някого...
Но иначе съм само тишина.

------------------