Кътче от душата

Защо сме различни ли? Може би защото всички поглеждаме към небето с различни очи. Половината виждат мечти, другите просто далечни и малки звезди.
Диана Петрова

--------------

Живот във вечността

Щастието е мъка в заблуда.
Емоция, прикрита от лъжи.
Нежна ласка или топла дума...
чувство, за което струва си да ни боли.
Дали отново в съня си аз ще видя бялото небе,
дали вълните на морето ще измият
пепелта от моите ръце?
В мансардата на бляновете
ще вирее тишина и,
пеейки на птичките,
ще се моля за зора.
Но знам, че изгревът го няма вече.
Знам, че слънцето умря.
Тогава аз сред тъмнината
ще се нося по течението
на някоя река.
И плавайки в студената вода,
ще живея във вечността.

--------------