Ще има слънце
На края на силите си съм,
дали извървях вече своя път,
има ли още трънни пътеки
или вече излязох от тоз лабиринт.
Трябва да поспра, да си почина
дъх да си поема, сили да посъбера,
за да има за напред бяла зима
в душата ми слънце, огън и луна.
И този път не трябва да оклюмам,
както не падах в битките на младини.
Като върбова клонка се огъвах,
но не се пречупвах, а се борех със зъби.
Устоях ще бъда и ще ме има,
както има слънце след дъжда,
ще има пролет след студената зима.
Човек ще оцелява вечно,
ще го има даже след смъртта!