Орехово лято

Орехово лято

Безпаметни – от спомени!
Невиждащи – от взиране!
Каква внезапна среща!
Хей, ти ли си момичето,
с която се обичахме
през лятото горещо?

Идваш ли понякога
в кътчето, където
бяхме само двамата
с тебе под небето?
Пазеше ни тайната
сянката на орех –
никой не узнаваше
за какво говорим.
Покрай нас залязваха
бели маргаритки
и на нощ ухаеха
тъмните ти плитки...
Ние се докосвахме
искрени и чисти
и звездите слизаха
в орехови листи,
а реката, тихата,
в пътя си надолу
шепнеше си стихове
с нощните тополи...
Тъй внезапно парна ни
есенното злато...
Бе изтекло нашето
орехово лято...

Безпаметни – от спомени.
Невиждащи – от взиране.
Каква внезапна среща...

-------------

Капки дъжд

Слез над мене
като благодатен дъжд,
влага дай
на лятната ми жажда.
Да поникнат
бяло цвете, тъмна ръж
и дървото ябълка да ражда.

Слез над мене –
нека да усетя как
дъждове
в душата ми се стичат,
как покълва
в мрака нежността и пак
устните ти жадно ме обичат!...

Слязоха среднощ от небесата
капки дъжд – разлисти се душата...

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------