Омагьосаната принцеса

Приказка
Дата: 
четвъртък, 8 January, 2015
Категория: 

Омагьосаната принцеса

В едно далечно царство, далеч, далеч на юг, живели цар и царица. Техните земи били много обширни и плодородни. Те произвеждали всичко: от зеленчуци, плодове и дрехи до кинжали и мечове. Народът бил много работлив. От сутрин до вечер песни се пеели на полето, в работилниците и ковачниците. Всички били щастливи и предоволни.

Единствената мъка на царя и царицата била, че си нямали рожба. Година след година се нижели. Царицата изпила всевъзможни билки. Всички знахари се надпреварвали да правят церове. Но въпреки това, те не изгубили надежда, че ще се сдобият с рожба. Надявали се да стане чудо.

Един ден при царя дошла една знахарка, която живеела много надалеч – на края на царството. Тя направила отвара от двадесет билки и дала на царицата да я изпие. Знахарката не приела жълтиците, които и давал царят. Тя поискала единствено, когато се роди детето, да я поканят, за да го види.

Не след дълго се разбрало, че царицата ще има рожба. Всички в царството били развълнувани от новината. Най-сетне щастието им щяло да бъде пълно. Времето минавало и всички очаквали с нетърпение да се роди наследникът.

Царицата родила прекрасно момче с руси коси и сини очи. Цялото царството ликувало. Дни наред имало пиршества, песни се леели за възхвала. Радостта на всички била голяма. Напълно забравили за старата знахарка.

Докато един ден тя не потропала на вратата на двореца. Поискала среща с царя, но той бил много зает с неотложни дела и я отпратил. Знахарката си тръгнала обидена и в гнева си проклела малкия принц: “Когато стане на 18 години, нищо красиво да не вижда!”

Принцът бил отгледан с много любов. Като наследник на царството, той имал най-добрите учители по фехтовка, стрелба с лък по мишена, но с меча си боравил най-добре. Младият наследник много бързо усвоявал всичко и никой не можел да се мери с неговата бързина и сръчност. Славата за него се носела надлъж и нашир по всички царства.

На осемнадесетия рожден ден на принца, царят поканил всички знатни царе и крале. През деня били организирани много турнири: по фехтовка, по надбягвания, стрелба с лък по мишена и още много други. Вечерта продължила с гощавка от отбрани ястия, вина и десерти. След това започнал балът. Принцесите били от красиви по-красиви. Те се редели на опашка с надеждата да танцуват с принца. Първата имала прекрасна рокля, втората била стройна и пъргава като сърна. Третата приличала на фея със своята дълга черна коса. Но принцът нехаел, не искал да танцува с никоя. Нито една не му допадала. Според него едната била дебела, другата – много бледа, следващата – ниска.

Изтръпнали царят и царицата, сетили се за онази знахарка. която им помогнала на времето. Разбрали, че нейната клетва ги е застигнала. Присъстващите на бала знатни гости, били възмутени от отношението на принца към принцесите. Дълбоко обидени, те дали шест месеца срок на царя, да сгоди своя син. Ако ли не – щели да сринат всичко из основи.

Страх и ужас сковал сърцата на поданиците. Невъзможно било за толкова кратко време, принцът да намери невеста. За да избегнат войната, царят му наредил да тръгне по широкия свят и да търси своята принцеса.

Нямал избор момъкът. Грабнал една торба с храна, взел лъка и меча и поел по широкия свят.

Вървял, вървял, минавал села, градове, планини и гори. Бил нападнат от разбойници, които го ограбили. Останал само с дрехите на гърба си.

Докато една вечер не замръкнал в една гъста и тъмна гора. Гладен и жаден, принцът вървял с последни сили. Тогава той съзрял светлинка. Доближил се и видял, че това е схлупена къщурка. Почукал на вратата. Отворила му една много стара жена. Тя го поканила да похапне и да се сгрее. Разказал той за своето патило. Старицата изслушала неговата история и накрая му казала:

– Преди много години, аз помогнах на царя и царицата да заченат своята рожба. Аз съм тази знахарка. Прости ми! В гнева си изрекох клетва, която не мога да разваля, но мога да я променя. “На изпитания се подложи и принцеса ще намериш ти!” – отсякла тя.

Знахарката дала на принца кърпа, тояга, кълбо и меч и му заръчала:

– На хребета на онази планина има един замък. Той е заобиколен от вода. Там плува огромна акула и никой не може да припари до него. В замъка живее невиждана красавица, която отгоре до долу е покрита със злато. За да спечелиш сърцето и първо трябва да стигнеш до нея. С тоягата ще удариш по водата и тя ще се отдръпне. Така акулата няма да ти навреди. В тази стомна съм сварила билки. Ще дадеш на принцесата да я изпие, за да може да излезе от замъка. Ако не пие от отварата, сърцето и ще се превърне в злато. Давам ти и това кълбо. То ще ви помогне да намерите пътя към твоето царство. А с тази кърпа ще покриеш принцесата. Чак когато стигнеш до дома си, ще я махнеш, иначе всичко, до което се докосне принцесата, ще се превърне в златно. Ето ти също и този меч, може да ти потрябва.

След тези заръки на знахарката, принцът потеглил. Не след дълго стигнал до замъка, който бил в средата на огромно езеро. А зловещата акула обикаляла около него. Тя била толкова голяма, колкото самия замък. Принцът изчакал подходящия момент и ударил с тоягата по водата. Тя се отдръпнала и той много бързо стигнал до замъка.

А там какво да види. Всичко било от злато: килими, маси, столове, чаши и чинии. А по средата на стаята стояла невиждана красавица с неземна красота, изваяна като статуя. На принца му трябвало време да се съвземе. Така запленен бил от красотата на принцесата. В един момент се чул страшен звук и докато се опомни, бил повален на земята от един огромен дракон. Той пазел принцесата и всеки ден и носел храна. След като повалил момъка, драконът го затворил в метална клетка. На принца не му останало нищо друго освен да почака, докато заспи.

Минало ден, два, докато най-сетне драконът притворил очи. Принцесата много бързо намерила ключа за клетката и освободила принца. А той без да губи време, извадил меча си и с един удар убил дракона. Най-сетне си отдъхнали, защото принцесата била свободна. Разказала тя своята орисия и как станала пленница в замъка. Преди много време, един магьосник за да отмъсти на баща и, я отвлякъл. Затворил я в замъка и за да не избяга, я превърнал в златна принцеса. Направил езерото, пуснал и акулата. А драконът я пазел и хранел. Всеки, който се осмелявал да припари до замъка, бивал изяден от акулата или убит от дракона. Принцесата не била виждала магьосника от години, но все пак подканила принца да побързат. Хванал я той за ръката и понечили да излязат от замъка. В последния момент се сетил за отварата и й дал да я изпие. Покрил главата и с кърпата, ударил с пръчката по водата. Тя се отдръпнала и преминали на отсрещния бряг. С помощта на кълбото намерили посоката към царството.

Вървели, вървели и стигнали до една странноприемница. Имало още много път и затова решили да пренощуват. Вечеряли и дошло време да платят, но понеже нямали пари, принцът свалил кърпата от главата на принцесата и подал чаша. Тя мигом се превърнала в злато и с нея платили. Забравил той заръката на знахарката, че кърпата трябва да се свали чак в неговото царство. Гостилничарят бил предоволен и тайно измислил план как да се отърве от принца. За да им пожелае лека нощ, той ги почерпил по една чаша вино, в което сипал приспивателно.

На сутринта принцът се събудил насред гората с натежала глава. Огледал се, наоколо нямало никой, само някое животно притичвало и птичките чуруликали. Сетил се, че последно пил виното, с което го почерпил гостилничарят. Не знаел накъде да поеме.

Вървял, вървял, ден след ден, ридаел безутешно и напълно се отчаял. Изведнъж се сетил, че все още тоягата е в него. Тогава си помислил: “Щом водата се отдръпва, ако я ударя от другата страна, може земята да се отвори!”. Ударил силно, но вместо да се разтвори земята, се появила тясна пътечка. Тръгнал принцът, нямал какво да губи. Както си вървял по пътечката, видял светлина. Като приближил осъзнал, че това е странноприемницата. Там всичко светело в странни отблясъци, защото вече било от злато. Разярен, принцът влязъл и с един удар наказал гостилничаря. Покрил с кърпата принцесата и поели по пътя си. Най-сетне стигнали до неговото царство.

Голяма радост настанала. Всички ликували, благодарни били на съдбата, че принцът се завърнал жив и здрав. А когато свалил кърпата от главата на златната принцеса, всички били запленени от нейната красота и изящност. Не след дълго вдигнали невиждана сватба. Поканили всички царе и крале от близки и далечни краища. Но този път не забравили да поканят и старата знахарка.

Така принцът спасил царството от война и намерил своята принцеса. И заживели щастливо до края на дните си.

-----------------------

Из “Омагьосаната принцеса и други приказки”, Бургас, 2014.

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите