Ноемврийско утро

Нощни трели

И на морския бряг
и на родния град край баирите
моите мисли вървят
и са слънчеви дирите
и отново
аз ги вписвам в ритмичното слово.

Ти ме молиш:
“Недей ги изпраща в писма!
Аз ще идвам
и ще ги прочитам сама.
Те от други очи
най-добре да не бъдат прочетени.
Неразбрани ще бъдат
и ще бъдат насметени
сред праха
и сред нещо ненужно, което
ще бъде унижение за сърцето!”

18 ноември 2019 (понеделник)

Ноемврийско утро

Тази сутрин е сива
и съвсем некрасива
като панелите покрай мене –
шаблонно сградостроене.
Но душата си зная,
щом събуди се в тясната стая
закопнява любопитна
за гледка колоритна.
И устата повтаря
на Бог пред олтара,
без да се чуди:
“Светло утро, ти прокуди
всяка пара и мъгла...”
Тези стихове дават крила
и ме водят непременно към парка.
Там картината есенна
е толкова ярка
и вървя, и вървя по килим от листа
и се радвам на есенната красота.
В градинския храм
вземам глътки причастие
от човешкото щастие.

19 ноември 2019 (вторник)

Скок

Тъй както снощи вятър е довял
из храстите листа намерени,
по мрежата градинска те висят
като следи
на котки покатерени.

Това са стъпките на есента,
които някаква витална сила гони
с един отчаян скок
срещу смъртта
да се завърнат върху свойте клони.

20 ноември 2019 (сряда)

Честитка за Петя
(Петра Лимоза)

Стихът ми в соло днес те поздравява,
букет от думи приеми от мене.
Шампанско с гръм денят ти заслужава
за книгите от тебе украсени.

Читателят чрез тебе ни приема,
ти извисяваш всяка наша тема.

Затуй, че жрица си на красотата,
желаем ти дни дълги на земята
и днес, застанали пред твоя трон,
даряваме те с обич и с поклон.

21 ноември 2019 (четвъртък)

Далечен град

Далечен град с баири бели
от старост и от красота
у мене трайно се засели,
далечен град с баири бели
и Тя.

Любими улички се сплитат
в мотивите на стар гоблен.
С въздишка нещо мило питат.
Любими улички се сплитат
у мен.

22 ноември 2019 (петък)

-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------