Дръзка и нежна поезия. Нели Недялкова и “От всякога по-дръзка”

Нежност. Копнеж и внимание.
Лист. Химикал и поезия.
Име. Думи. Призвание.
Един човек. Едно стихотворение.

Тези думи са въвеждащата поанта в дебютната поетична книга на Нели Недялкова, с интригуващото заглавие “От всякога по-дръзка”. Малка по обем, но сериозна като послание, внушение и въздействие. В мерена реч авторката демонстрира своята уникалност чрез изразните форми – едно своеобразно представяне на спотаени чувства, вариращи от любов до разочарование, от колебание до увереност, но при всички случаи носещи в себе си импулса, вярата и стремежа към доброто – светът не може да бъде само лош, от нас зависи да открием и съхраним в сърцето си благородството. Да повярваш в себе си е първата необходимост, но да успееш да превъзмогнеш разочарованията от несбъднати очаквания – това е пътят към съвършенството, докосване до непостижимото, и както феникса – да се преродиш из пепелта.

Гръмотевици порязваха земята,
а аз по нея стъпвах босонога,
останала без дом, без родна стряха,
възкръснах, Господи, отново!
“Босонога”

Нели Недялкова е симпатична млада дама, с разностранни таланти, родена край морето, живяла в планината, и установила се в поречието на Марица. Като творческа и атрактивна личност Нели успява със завидна лекота да съвмести фолклорното песенно изкуство с изящната словесност.

Ти само ми вярвай както преди,
а аз ще остана твоето „вчера“.
Както е рекло на вълната морето:
– Само се успокой и ще бъда при теб!
“Няма раздяла”

Да, тя е тук, с целия си стремеж към доброта и възвишеност, с цялата си до наивност луда страст да дарява любов, покой и вяра, и усмивки.

Изпрати ми подарък, любовен прашец,
да стопля сърцето на всеки самотник.
Усмивки в кутия, за да раздавам навред,
че само с една не успявам да смогна!
“Писмо до Дядо Коледа”

Да раздаваш усмивки, да стопляш самотните сърца, да даряваш любов и надежда... Благородна мисия, но трудна. По-лесно е да бъдеш безчувствен и безразличен към тъмната страна на земния свят. Добротата изтощава, омаломощава и изчерпва живителните сили, и логичният въпрос е – струва ли си цялата тази себеотдаденост, а най-вече и ако е устремена в неправилна посока?

Изморих се от нечии сълзи да изплувам,
шивачка и удавник съм често била.
От моите всеки, посегнал да пие,
от жажда умира всеки ден след това.
“Изморих се”

И спасението от цялата обърканост и разнопосочност е – любовта. Любовта дава, любовта и взема, носи трепет и щастие, ведно с болка и разочарование – огън и лед – двете страни на една монета.

Многозначителен е алегоричният разговор на снежинката със самотното момиче, покрито със сняг под уличната лампа в безлюдната вечер. Те двете са на едно място, една до друга, заедно, но с различни мечти и копнежи. А времето лети и всеки миг отдалечава химерата от реалността.

– Момиче – извиси се тънък глас, –
не стой сама във онзи ъгъл!
Ела и изтанцувай своята мечта,
преди да се превърна в гьол.

Тогаз погалих снежното лице
и промълвих с премръзнала уста:
– Мечтая силно за една любов,
но ако я изтанцувам, ще те разтопя!
“Иронията на любовта”

И философският въпрос – възможно ли е добро без зло? Задължително ли щастието за един се плаща със страданието и загубата на друг? Вероятно заради необходимото равновесие. Възможно ли е да го променим? Може би да, може би – не. Но задължително трябва да опитаме – с младежки плам и дръзновение, с устрем и порив за борба със стихиите, но да запазим себе си, своята личност, своята индивидуалност, даже и с риск понякога да прекрачим към неправилния път.

От всякога, от всякога по-дръзка,
с безброй ножове във гърба,
към себе си решила да се върна,
с високо вдигната глава.
“От всякога”

Това е Нели Недялкова и нейната дебютна книга – смела демонстрация на уникалност в поезията и заявка за достойно място в съвременната литература. Поезия, която докосва. Поезия, която, без претенции за съвършенство, с обикновени думи – завладява. Дръзка и същевременно нежна, предизвикателна и лирична.

-----------------
Нели Недялкова, “От всякога по-дръзка”, 2021.
-----------------