Направление фантастика (7): Въображение и реалност. Фантастичен реализъм

Направление фантастика  (7): Въображение и реалност. Фантастичен реализъм

Формите на художественото творчество могат да поемат в две главни посоки. Едната е Фантастиката като пряк изказ на приказното творчество, наследило и произлязло от фолклора. Втората е художественият реализъм, който се стреми да отрази правдиво живота или се създава изкуствен такъв. При това във втория случай задължителни са законите за субективни и обективни възможни вероятности. Която и форма да се избере, тя трябва да страни от простото изброяване на факти (освен ако то не е самоцел), защото нито опита, нито наблюдението дават наготово същността на произведението. Начинът на художественото изобразяване, нестандартната гледна точка, подсилването или окарикатуряването на образите трябва да се изнамери от самия автор. Балзак например счита, че романиста се подчинява на по-строги закони, отколкото историка. И е прав. (Ту едни, ту други властници пренаписват историческите факти в учебниците, за да напаснат тях и собственото си съществуване като историческа необходимост, или за да оправдаят зверствата на предшествениците си). Прозаика или поета трябва да доведе създаваната тематика до правдоподобно съзвучие, докато историка може да оправдае невъзможното с основанието, че то вече се е случвало в исторически аспект. Творческото въображение се води от съзнателно волеизявление за цялостна последователност и хармония, но действителността никога не предлага материала в точно такъв вид. Именно поради това, се налага автора да използва ред операции, да приведе житейската ситуация до годна за четене от естетическа гледна точка проза (или поезия). Ничие въображение не може да догони невероятните ситуации, които рисува правдивата реалност на Живота. При директно “фотографиране” се получава безсилно бледо копие, защото пишещият не създава Природа и житие, а техни правдоподобни копия. Колкото са по-добри те, толкова по-дълго вълнуват сърцата на хората – “Терминаторът”, “Пришелецът”, “Междузвездни войни”, “Властелинът на пръстените”, “Стартрек”, “Матрицата”, “Мумията”, “Конан Варварина”, “Пътеводител на галактическия стопаджия”, “Соларис”, “Аватар” са известни на различни поколения. Художествената истинност и истинска действителност са различни неща, които почиват върху непресичащи се плоскости. Във Фантастичния реализъм авторите често в желанието си да напуснат грубия реализъм на действителността, прибягват до въображението. С негова помощ рисуват сънища и блянове в будно състояние, които са изпълнени с призрачни видения, пряко са свързани със страха от ужасното или възторга. Изчистена от фантасмагоризъм и от капризни свободни асоциации, Фантастиката като литература може да задоволи всеки критик и естет. Нелепо звучат обвиненията на домораслите критикари, твърдящи, че това не е литература. Във Фантастичния реализъм има творби на автори, които не се считат за класически фантасти – например Шекспир (Шекъспиър) между сериозните си и вечни драми създаде “Сън в лятна нощ”, който е умело съчетание на древната митология и призрачната демонология. Прочее, прочете го и решете сами за себе си. Литературата като цяло не възниква от нищото и почива изцяло върху въображението. Новите елементи и комбинации на фантастичното също пресъздават минал опит и реално съществуващи образи. Данте (в “Божествена комедия”, “Всеки с химерата си”), Бодлер (“Поеми в проза”) и Суифт (“Пътешествията на Гъливер”) са създали образи-халюцинации, които имат разумно основание. Използват също фантоми и случки от действителността. Някои считат това за чист символизъм, потърсете определението и го осмислете.

Подсъзнателното и демонизъм

Романтиците виждат в своя талант инстинкт, противоположен на ясното съзнание. Безсилието да се намерят причините на творческия импулс клонят от наивизъм до философски мистицизъм. Докато съзнанието е заето с представи, чувства, желания и мисли, нямащи нищо общо с изкуството, изведнъж, като плод на моментно озарение нахлуват образи, подтикващи към творчески процес. Тези образи рядко се опират на минал опит и спомени. Точно това озарение древните считат за дар от Музите или Боговете. И са им посвещавали специални творби, пропити с възторг и благодарност. Фройд например пък приема, че душевните процеси са сами по себе си несъзнателни, а съзнателните прояви са единични актове на волеизявление и част от цялостния духовен личностен живот. Творецът изглежда така, сякаш невидима сила го тласка да сътворява неща, които той сам не разбира изцяло. Защото е действала интуицията, предугаждащото прозрение, разсъдъчната мисъл, самата “идея за Истинност”. (При сътворяването на българската азбука Методий твърдял, че на него и брат му Бог им нашепва в ушите правилното картинно изображение на звука). От тук произлиза и вярването на древните, че човек е обладан от “бяс”. Флобер твърди, че ние не сме свободни да пишем по избор и не създаваме сюжет. Той се появява сам, като нещо цяло, изведнъж, като идея-майка, която предхожда но и води след себе си всички. Това е и постулата в демонизма – не автора, а някой друг, който го изпълва и вдъхновява твори написаното. Многото самонаблюдения обаче водят до безличие и до себеотрицание в творчеството. У някои откъсването от действителната реалност и делничното настояще водят до гледището, че изобразяването на сънищата и света на виденията е една по-Висша реалност (надреалност, сюрреализъм). Присъщо е предимно на мечтателно настроените натури. Понякога се “чуват” гласове, които дектуват повествованието. В древността вярвали, че това е пряк изказ на Божественото чрез Музите. Всъщност емоционалното състояние свързва образите от спомени, съзерцания, личен опит и другите атрибути със специфични естетически чувства. Възбудата и напрежението породени от творческия акт вършат останалото. В този смисъл собствените мисли се явяват като нещо звучащо чуждо, вече оформени и незнайно как в готов вид. Но чудеса не съществуват – всичко е пряк резултат от естествената надареност и възможностите на оригиналната творческа душевност. Съчетани, разбира се със зрителните и слухови представи на индивида и могъществото на интелекта да борави с фикции и тяхното свободно съчетаване в множество варианти.

Императив на съзидателния акт

“Обладан”, изпаднал в “бяс”, изведнъж творецът изпитва неистово желание да се “освободи” и да твори тогава, когато е нежелателно и непредвиждано. Чувството на остра необходимост да се изразят идеите чрез акта на създаването сякаш е под натиск отвън. Натрапчиво и силно нахлулите идеи заставят автора да ги изрази в някаква форма. Художника захвърля всичко друго, това е императив. Илюзия е обаче да се счита, че творенето е процес на вътрешна принуда, възникваща извън стремежите и съзнателните желания. Принудата за изобразяване на образите и идеите всъщност е желание за волеизявление, на което самонаблюдаващия се писател обръща внимание след като е формулирал творбата. Разгледан дистанцирано, императива изглежда като “озарение свише”, като нещо “чуждо”, но точно така ни връхлитат и нормалните желания, чувства и мисли. (Примерно глад, жажда и др.) Голяма част от поетите твърдят, че пишат в състояние на унес, създават големи произведения без осмисляне и критичност, като “сънищата наяве” са жизненоважен елемент от всяка концепция. Няма нищо странно и значително в това. Въображението на художника е разхвърляно, неограничено и от случайните асоциации извежда художествените образи. Идеите само получават тласък, но до тяхната разработка пълноценно има сериозно разстояние. Понякога игрите на въображението водят до самовглъбяване, стигащо до автосугестия (самовнушение). Поставянето на ясна граница между интереса към вътрешния свят на илюзорното въображение и външния, реалния, свят е разликата между гения и лудия. Сънното състояние е немислимо без участието на разума. Разсъдъкът създава естетическия вкус, който е основен двигател на художественото изнамиране – въображението като основен идеал в творчеството има и съответните критически настроения. Неоформената маса образи се обвързва концептуално, извършва се внимателен разбор, налага се литературна форма и стил, както и се разработва изискването за правдивост, като вкусът е емоционален критерий на разумното отношение към изкуството и художественото чувство. Всичко това е възможно да се обработи наведнъж в този чуден орган – човешкия мозък. Горният конгломерат се подлага на критично отношение от развитото чувство на всеки индивид, като у някои е силно изразено, а у други – не.

Теоретична и техническа подготовка

Съзнателните логическо-аналитични действия в творческия акт се обуславят от тази подготовка. Много по-важен фактор е тясно насочената самоподготовка. Необходимо е аналитично обмисляне на идеята преди концептуалното оформяне, а и след това. В края на четиридесетте години на 20-ти век фон Нойман обясни защо няма да срещнем “зелени” човечета. Причината е проста, но трябва да разсъждаваш върху достъпната фактология. Зеления цвят в организмите се получава от хлорофила. Формата на живот обаче, за да получи повече енергия, трябва да добави площ към тялото си, за да преобразува по-лесно светлината в енергийна ефективност. Перфектен такъв организъм съществува – растенията и дърветата. Биологичен вид би бил невъзможен, защото сто процента от времето трябва да прекарва в летаргия. Никога няма да му остане достатъчно време да се размножи, че и да развие интелект. По подобен начин Азимов обясни произхода на образа на злата вещица (Баба Яга у нас). Тъй като в Европа се водят нескончаеми военни конфликти, средната продължителност на живота за мъжа е 30-35 години. Следователно е лесно да се стигне до почтително отношение към остарял човек, той би бил достоен за уважение, най-малкото заради преживяното от него и би могло да се почерпи опит. Не така стоят нещата обаче с нещастните възрастни вдовици, които са били често срещано явление. Все някоя от тях по различни причини би могла да остане без никакви близки или без помощ от тяхна страна. Сбръчканата старица с липсващи зъби (до квалифицираната зъболекарска помощ има много вода да изтече) и свито в предната част лице с изкривен нос сигурно е стряскала с вида си по-младите. А и подложена на беднота и остракизъм от обществото, получавайки само подигравки, тя неминуемо би развила доста лош характер. Което пък я прави идеалното нарицателно. През седемдесетте на двайсети век теорията за панспермия получи неочакван тласък, въпреки че до тогава я отричаше всеки уважаван учен. Според нея, Живота се е зародил незнайно къде и как във Вселената, но се носи из Космоса и попадайки на планетите, избуява на подходящите за него. Това бе преосмислено когато се разбра, че преминаващите край Земята комети се топят от горещината на Слънцето и ни засипват с прах, който съдържа освен всичко друго и грипни вируси. Някои пандемии бяха следствие от това. При списване трябва да се вземат предвид много теоретични постулати. Например не трябва да се забравя “пояса на живот”. На първата планета на звезда тип “жълто джудже”, каквато е нашето Слънце, не би могло да се зароди нищо, защото температурите са твърде високи – няколкостотин градуса. Твърде отдалечените планети също нямат шанс, там пък е студено. При описване на подобен свят, внимавайте – пояса на живот включва втората, третата и четвъртата планети, като на Земята е най-подходящо за развитието на биологично разнообразие. (Температурен диапазон –50 до +50, вулканична дейност, наличие на сателит, отговорен за приливите и отливите, магнетизъм, способен да задържи атмосфера и др.). Центъра на Галактиката ни и този на Вселената ще са изключително неподходящи за развитие на живи същества, поради съществуването на избухващи “свръх нови” звезди. Пречи и наличието на множество пулсари, които биха унищожили и нас, въпреки огромното разстояние, ако пулса на излъчваната енергия попадне директно. И най-вече, развитието на интелект зависи от “неперфектността” в перфектната среда. Динозаврите са властвали милиони години, но не са развили разум, способен да даде шанс на вида за оцеляване. Те по своему са били перфектни – тревопасните профилирани така, че да се изхранват без проблеми, а месоядните достатъчно бързи и въоръжени със зъби и нокти, за да убиват. Тази перфектност не позволява да се развие разумност на вида. Например също котката – тя е носител на инстинкта на убиеца, бърза, ловка, с “нощно виждане”. При идеални условия обаче, при порастване на плячката тя се превръща в саблезъб тигър (вече в науката се употребява термина саблезъба котка). Неперфектността у човека от друга страна мотивира мутациите, довели до разумност. Хуманоида слиза от дървото, за да се премести на по-далечно, чийто плодове са по-питателни и вкусни. В саваната обаче е горещо и изправеността го прави по-страшен, излага по-малка площ на палещите лъчи а и е добре за далечната видимост. Така усъвършенстван, не се нуждае от опашка и я губи. Двата крайника са удобни за хващане, но правилно разположения палец на ръката позволява използването на инструменти за постигане на целите. Те пък подтикват ума към въображение и абстрактно мислене, което в крайна сметка довежда до интелект и цивилизованост. Според някои теоретици, бъдещите възможности на Човечеството ще се съсредоточат не върху далечни космически пътешествия, а в преработването на съществуващото около нас. Чрез тераформиране ще се пригодят за живот подходящи планети. Чрез стелаформиране на най-близката звезда ще й бъде даден шанс да създаде подходящите планети. Последната част от тази фантасмагория е Универсформинг, според което ще се оформи нова Вселена, плод на научния творчески труд на “Хомо сапиенс”. Звучи малко нахално според мен. Изходната точка е следната – универсума е творба на Бог, чийто краен продукт е разумния интелект. Явявайки се негово подобие, тази разумност се извисява до способностите му и също така започва да “сътворява”, тоест всеки от нас ще се превърне в първоначало и Създател на нови Вселени. Всякакъв вид справки и помощна литература или видеофилми намират място тук. Артър Хейли например, работел по шест месеца професията на главния и по-важните второстепенни герои за да придобие представа за проблематиката на описваното работно място. Дори и да познавате описваната област, съветвайте се с професионалисти за нейната специфика!

Самокритичност

Разумът проследява как е боравило въображението, изчиства ненужното от образната изказност и контролира концептуалната цялост. Абсолютно необходима на трите етапа на създаване – преди, по време и след написване. Допълнителният анализ е белег на авторско съзряване. Бързането (неоправданото) е повод за грешки. Като пример посочвам неточните вестникарски статии. Целейки с гръм и трясък да произведат новина, авторите им често пропускат (съзнателно или не) основни факти, на които се крепи цялата история. Всеизвестна е обяснителната бележка, която американски вестник е бил принуден да публикува. Тамошният кореспондент малко избързал, виждайки, че Марк Твен е болен и в статията се е твърдяло, че е умрял. Опровержението гласяло: “Всички слухове за преждевременната ми кончина са силно преувеличени. Марк Твен”. С тънък хумор геният ги е забил в земята. Необходимият извод е, че нито за миг не трябва да си въобразявате, че сте написали гениално произведение. Дори да е такова, то пак може да съдържа пропуски, пък и литературното творчество се оценява всъщност от читателите. А гениалността от идущите поколения, в зависимост от степента на въздействие върху етноса на създаденото от автора.

Вдъхновение и разум

Единството на процеса е чрез въображение – чувство – разум, които взаимно се допълват. Разработката на темата у някои автори продължава след моментното озарение без да бъде зафиксирано. Едва когато идеята придобие цялостен вид (форма, сюжет, характери на героите, завръзка, развръзка) бива записана. Интуитивното начало се контролира от естетиката и самосъзнанието чрез идейността, която от своя страна изобразява проблематиката на повествованието по оста минало – настояще – бъдеще. Фантастиката, както и утопиката, изискват разрешаване на поредица трудности. Авторът не може да почерпи минал личен опит. Психическата характеристика (настроение, поведение и др.) на херосите са плод на диктовката на активен разум с цел да намери възможности за описание на изживените емоции или поведенчески типове, без да се нарушава ритъма на повествованието или правдоподобността на сюжета. Това е творчество от идеи – колкото повече и по-различни са те, толкова по-разнообразна и приятна за четене и творбата.

Теза и морал

Творецът е възпитател на обществото. Подчертаното отношение към обществените пороци, понятия, нрави, порицанието или одобрението им се изразяват в личната позиция. Авторът не бива да се отделя тенденциозно от епохата, в която твори и живее. От друга страна писателят трябва да спазва дистанция на обективен съдник, с вярно и точно перо, без да изпада в краен формализъм, без да опитва да налага на група хора специфичните си идеи като задължителна норма. (Не важи за антиутопистите!) Доказването на определена теза убива художественото произведение и води до изкривяване на оценката за истината. Написаното се превръща в обикновен манифест.

Творчески процес като концепция и настроение

Повечето изследователи, работили върху проблематиката на творческия процес се спират на два съществени момента – концептуалност и развитие. Мисловния процес е строго характерна индивидуална особеност и място за обобщение няма. Концепцията е факт, чието естество е способността на мисловната дейност да резюмира платформа от която да бъда изведено произведението. Създаването на тази база за по-нататъшна работа пряко се влияе от настроението. Мощната емоционална струя създава творческите образи и е необходим двигател. Външните поводи създават мисъл, която от своя страна излъчва настроение, а то търси начин да се облече във форма, за да бъде изживяно. И съответно – преразказано, споделено.

Вътрешен ритъм

Известни са случаи, в които писатели прочитат вече написаното декламаторно. С това се цели (чрез артикулацията) да се постигне хармония в звученето на думите. Старателно се избягват асонансите (събиране на много съгласни) , които затрудняват гладкото четене. Прозата трябва да се лее, да изглежда като монолитен блок, от който не може да се извади и късче, без да се разруши цялото. Думите следва да бъдат старателно подбирани, претегляни и преценяни във всяка фраза. Ритъмът, темпото на речта, със своите забързвания или забавяния и звучността на сричките придават индивидуалната отсянка на всеки стил.

Единство преди частите

Общата представа или цялостната идея, която обхваща началото, завръзката, развръзката и края на повествованието предшества ситуации и герои. Това свойство на концепцията е превърнато в канон от Аристотел. Едва след изнамирането й творецът преминава към наименоване на героите, тяхното описание и разработка на отделните епизоди. В съвременната литература не е задължително, особено за символистите и сюрреалистите. Но употребата на този метод улеснява автора, особено ако е все още неопитен.

Концентрация

Тя е плод на вътрешното внимание, което събира всичката енергия върху предмета, предизвикал най-голям интерес. Играе решаваща роля за изпълнението. Едновременно развитие на разума и въображението съсредоточени към попълването на концепцията със съдържание. Концентрация и изпълнение са неразделен процес, свързан с подчиняване на емоционалните фактори от разсъдъка.

Изпълнение

Изразява се едва когато всяка частица е дошла на мястото си, така че нищо да не липсва за пълнота и яркост на изображението. Не е възможно рязко разграничаване на процесите, подготовка, план и изпълнение. Понякога те настъпват в различен порядък (като подредба), но представляват едно цяло, независимо от времетраенето за набиране на завършената творба.

Изкуствено вдъхновение

Някои се опитват да предизвикват изкуствено стимулиране на въображението, чрез употреба на различни химически препарати, опиати, алкохол или възбудители. Горко им. На творците на фантастика това е последното, което би могло да липсва. Понякога алкохола отключва ръждясалия мозък – факт. Но полета на фантазията е за предпочитане пред стимулантите.

Поправки и преработки

Поправките не са резултат от ново творческо вдъхновение или дирене, нито са ново продуктивно настроение. Те не засягат цялостната концепция. Преработките малко или много засягат първоначалната цялост. Първите са по-скоро са резултат на критиката, на естетическия поглед за света, а вторите, са ново вживяване, сходно на първоначалното вдъхновение. Някои работят без да зачеркнат ред, било по убеждение, било щото записват след поправки на ум. Други предпочитат обратното. Съкращаване или сгъстяване на текста е известен похват. Шопенхауер: “В изпускането има повече мъдрост, отколкото в добавянето”. Лесинг: “Възможната краткост е създадено благозвучие”. Редактирането на написаното е задължително след като текста е подготвен и отминала първоначалната еуфория. Чрез него творецът ревизира и отстранява дефектите. Невинаги се получава подходящия изказ на “прима виста” и затова е необходимо да се сгъстяват краските или да се опростят линиите на сюжета или се търси най-простата и силна формулировка. Текстът не търпи излишества, разточителност и детайлност, трябва да се постигне изображение на картина с минимум изразни средства. Излишествата, разточителните обяснения или детейлизирането могат да бъдат продукт само на целенасоченост от страна на автора в конкретното произведение. Преработките се дължат на еволюцията на естетическия вкус на твореца, овладените нови понятия, промени в гледната точка или нови схващания за естеството на бита, настъпили според формалните или идейни изисквания на настоящето. Често от опита за преработка произлиза цялостно пресъздаване на повествованието, което е коренно противоположно на завършената предварителна идейност. Водени от желание за съвършенство някои достигат до няколкократна последователна преработка. Този тип перфекционизъм не е задължителен, а и изисква известна опитност в редактирането. По-добре е да дадете материалите си на някой друг да ги прочете. От неговите критики или хвалби ще разберете до каква степен сте се справили и къде има нужда от поправка.

Поетичен език

1. Поезията като изкуство на езика, чието елементи – думите – се редуват по време може да представя само даденото едно след друго, т.е. действията, а не предметите, които са обект на живописта.

2. Пожелае ли да представи тела, поетът прави това само чрез загатване с помощта на действия.

3. Поезията действа изключително върху въображението и нейната цел е достигната, когато пробужда нагледни, конкретни видения за нещата. Това, което не е изрично изразено с думи не може да се превърне в образ.

Естествено живописта си служи само с багри, защото окото различава тях, музиката е тонове, защото ухото долавя тях, докато поезията въздейства и чрез звученето и чрез думите, чрез които предизвиква словесни представи в ума. Описанията нямат място в поезията. Механичното изобразяване и претупването с подробности, свързани с опита да се представят всички нюанси на багрите, в която и да е житейска или пасторална картина са обречени на провал. Въображението изпада в невъзможност да я обхване в цялостен план и читателят губи интерес. Но поетиката на езика е добре дошла и в белетристиката, създавайте си навици и непрекъснато се обогатявайте четейки разностилни произведения.

Енергичност на речта

Езикът е звукова мимика, възникнала естествено като израз на определени вътрешни движения, звук и значение са превръщат в общ психофизически акт, принуждаващ говорещия да използва определени звуци, характерни модулации и интонация за изказ на почувстваното, което да предизвика подобна реакция у слушателя. Поезията достига своето назначение, когато предизвиква настроения, емоционални преживявания и загатва картини чрез чувствата, предизвикани от словото. Мощта на думите с чувствен тон е по-важна и по-съществена от тази на образните представи, често чисто илюзорни. Според психолозите, словото при четене или слушане не извиква спонтанно образи у по-голямата част у хората. Съществено значение имат емоционалните елементи на езика. Думата не е само дума, тя има невидимо сияние, което облъчвайки душата, придава особената й изразителност. Неслучайно старите врачки шепнат при баене, дразнейки слуховия апарат. Понякога подсилват словата си с жестове, но излъчването на “бабините деветини” несъмнено карат всеки да се чувства по-добре. В това е магията на словото. Думите на твореца дават повод за пораждане на вътрешни картини у читателя или слушателя, пряко свързани с естетическата наслада, те.е пишещият трябва да ги изнамери. Освен това трябва да се изобразяват отличителните черти от действителността, за да се получи типично и лесно за възпроизвеждане. Опростената изразност е гениална. И тъй когато творецът не е живописец, трябва да отхвърли всеки опит за подробен рисунък и трябва да се спре само на онези характерни единични малки белези, с които лица, предмети и картини са сведени по най-прост начин за въображението. Целта не е да се изчерпва цялостния изглед, а да се предизвика внушение. Изобщо трябва да се ползват всички възможности на речта – пояснителни сравнения, глаголи, епитети, метафори, контрасти, олицетворения и др. Важен фактор за цялостната словесна изразителност на написаното от даден автор е неговия характер и творчески темперамент. Такт, ритъм, благозвучие, асонанси, алитерация, рими – те всички носят следи от първоначалната звукова мимика, както тя придружава състоянието на възбуда и се разбират като такава от нашето усещане за вътрешно движение. Емоционалното въздействие е пряко свързано със звука, предизвикващ хиляди асоциации и представи. Истинският художник на словото показва своята духовна култура изцяло в степента на езиковата си такава. Който мисли зле, говори зле. Думите не са случайни представители на един образ, идея и чувство. Те са нещо преживяно и в духовния живот се явяват субстанция на един свят, създаден от нашата способност да мислим абстрактно, от нашето въображение и емоционална природа. Безсмислено е да се теоретизира прекалено. Съществуват определения като поетична проза и прозаична поезия, но аз не намирам разлики между двете. Особената картинност и колорит на използваните словосъчетания дават дозата поетика, така необходима за качествената проза. Разбира се, поетиката като изкуство е крайно индивидуална, и не се учи. Всеки трябва да чувства живописта на психичната изобразителност на звуците. Особеностите на ритмичната комбинация и езиковата хармония характеризират творчеството на даден автор и го правят оригинално и самобитно. Както отбелязва Йордан Йовков: “Думата е страшно нещо, в нея са затворени изразните средства на всички изкуства. Бои, линии, форми, звукове, движения – всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни богатства”.

-------------------

Още по темата:
Направление фантастика (1): Напътствия към начинаещия
Направление фантастика (2): Фантастиката като извор на идеи от дълбока древност
Направление фантастика  (3): I. Динозаврите
Направление фантастика  (3): II. Златната епоха
Направление фантастика (3): III. “Новата вълна” (“Ню уейв”)
Направление фантастика (3): IV. Съвременни автори
Направление фантастика (3): V. Българска фантастика. Основоположници и Съвремие
Направление фантастика  (4): Окултизмът
Направление фантастика  (5): Основи на гадателските системи и астрология. Мистика
Направление фантастика  (6): Психологически особености на Фантастичното творчество
Направление фантастика  (7): Въображение и реалност. Фантастичен реализъм
Направление фантастика  (8): Кратък речник на ползваните термини

-------------------