Елка Василева: “Женското “аз” и морето...”

Интервю на Георги Н. Николов с Елка Василева.
Дата: 
петък, 2 March, 2018
Категория: 

Елка Василева: “Женското “аз” и морето...”

– Първият и несъмнено много банален въпрос е: “Съществуват ли все още в съзнанието на съвременника понятия за “мъжка” и “женска” поезия?” Предполага ли душевната нагласа такова разделение, независимо от характеристиките на съвремието?..

Границите днес са размити, но поезията, сътворена от жена, си личи. Не толкова заради изразните средства, а заради посланията, които се отправят, заради емоционалния заряд, заради специфичното женско излъчване... Макар, че днешните поетеси са и по-обръгнали на типично мъжките предизвикателства. И понякога мисленето и реакциите им са в голяма степен от позицията “ян”.

– Много български поетеси – Екатерина Ненчева, Весела Страшимирова, Мария Грубешлиева-Балина... при децата Веса Паспалеева, оставиха сериозни творби в българската маринистика. В наши дни ярки примери са Надя Кехлибарева и Ваня Петкова. Би ли прибавила още съвременни имена в тази “солена” женска галерия?

Едва ли има творец на изкуството, който да не се е вдъхновявал от морето и да не му е посвещавал стих, или песен, или да го е изобразявал по един или друг начин – като реален образ или метафора... Но не се наемам да давам конкретни примери.

– Какво в душевната палитра на жената е символът “море”? Изповеден олтар, мечта за бягство от грубия битовизъм, повик за волно съществуване, или припознаване на женската природа със стихията?

Всичко заедно, а и още... Копнежът по необятност, преклонение пред могъществото, простор на въображението, а защо не и своеобразно спасение? При авторите – жени морето присъства по-скоро като метафора, като илюстрация на вътрешните вълнения – тихи или яростни.

– Мъжът и жената – творци, в еднаква гама ли слушат песента на морето? Има ли разлика между тях и ако има, в какво се изразява тя?

Може би отговорът ми на предишния въпрос донякъде отговаря и на този. Всичко зависи от конкретната ситуация, от предизвикателството на момента, от нуждата да се слееш или да се раздалечиш... Тук еднозначен отговор едва ли може да се даде.

– В маринистичната лирика трайно присъства утвърдена символика: вълни, чайки, бели платна. Славчо Чернишев възкликва: “Може ли да има нейде бряг / и жена, застанала на прага...” Не е ли жената този бряг и морски фар, към който вечно се стреми мъжката, по детски непостоянна природа?

Вълна е в женски род, море – в среден, но като че ли възприемането на морето като място, което привлича предимно мъжете, обсебва ги, понякога ги отнема, е типично мъжко. Какво остава, освен брега да се свързва с жената, очакваща на брега и разговаряща по нейния си начин с морето? И не е ли това илюстрация на вечния флирт между вода и суша? Не отнема ли водата от сушата, въпреки че понякога тя е ласкава и плаха? Не привлича ли брега морето, въпреки че го ограничава?

– Можем ли да приемем като актуална днес темата за българската Пенелопа, търпеливо очакваща съпруга от гурбет на кораба, който все не се завръща?

Тази тема винаги е актуална, защото опира до чисто човешки ценности. Но нищо не пречи този път Пенелопа да се качи на кораба, а Одисей да замръква на брега, втренчил се с копнеж в мастиления хоризонт.

– Логично е да запитам за теб морето какво олицетворява? И в какво не може да ти бъде равностойно?

Морето за мен олицетворява преди всичко безграничността, невъзможността да се опитоми, да се подчини, да се вкара в рамки... То е вечното движение, вечната промяна... А движението е живот. И още – в него има своеобразен бунт – нещо, за което дълбоко в себе си съзирам синхрон. Това, за равностойността, просто не го разбирам и не го обмислям. Не мога да сложа никъде знак за равенство...

– Бургас ли те свърза с неговата физиономичност, или то по поетична нагласа не ти е чуждо и далечно?

Още от дете, без да съм видяла морето наяве, съм го рисувала, мечтала съм си за него... Родена съм сред планини, тясно ми беше... Съдбата ми направи подарък, като ме срещна с момче, което ме доведе при морето. Момчето го няма, морето е с мен. И в мен... Така ще е, докато ме има.

– Ще припомня и Христо Фотев с прозрението, че “морето само живите обича, а мъртвите изхвърля на брега”. Но жената всъщност е символ за живот. Създаваната от нея, от тебе лирика, би ли го олицетворила с вечния кръговрат на нашето съществуване?

Определено да! Но не точно с този цитат... Морето по-скоро връща мъртвите на брега, където е тяхното място за покой. Те са тръгнали от там.

– Кое твое стихотворение можеш да оприличиш за програмно в съприкосновението си с морето? Би ли му посветила нарочно, само за него създадена книга в бъдеще?

Цяла книга – едва ли, но във всяко стихотворение, дори не директно назовано, морето диша чрез мен. Като се замисля – може би имам стихотворение, което да определя като най-близо до програмно... Това:

От морето
научавам древните си уроци.
Достатъчно е да се взра
в изящната му аура,
за да повярвам в хоризонта.
Да проумея,
че близко и далечно се преплитат,
че пеят рибите
и е естествeно да ги разбирам,
че тялото на камъка е крехко,
а силно цветето, поникнало от пясъка...
Измита в синева,
душата ми се люби с вятъра.

– Вижда ли българската жена днес морето като свое пристанище за отплаване, макар и мимолетно, към истинската й същност? Далеч от плажната врява и семейния уют? И ако не го съзира, какво замъглява очите й?

За всеки е различно. Ако нито веднъж човек не е потопил нозе в солената вода, не се е взирал в недоловимата граница, където синевата на море и небе се преплитат, не би усетил онзи особен копнеж, който те тласка към непознатото, към предизвикателството, към вкуса на волност и свобода... Но вероятно всяка жена си има нещо, който да я дърпа към мечтите. А защо същото да не важи и за мъжете?

– Можеш ли да изведеш основните закони, по които българската маринистика днес, създавана от жени, ще е актуална в общия поток на литературното развитие? Какви теми отминава тя и какви теми отсъстват от полезрението й?

Не зная, може би директното съприкосновение със стихията е по-рядко в поезията на жените. Иначе – вечните теми важат и за маринистиката, създавана от тях.

– Ти си автор с многостранно звучене и разностранна палитра на чувствата. Забогатяваш ли, както пишеш в “Есенно” например, от внушенията на морския бряг? Какво научаваш за себе си от съприкосновението с него и вълните?

Да, забогатявам. Обогатявам се. Храня сетивата си, чувствата си... Уча се да разбирам света, а чрез него – и себе си. Уча се да смирявам морето в мен, или да му давам свобода да отстоява правото си на съществуване. Такива неща... Говорим си с морето и доста добре се разбираме. Странното е, че всъщност аз си общувам с него предимно съзерцавайки го. Не мога да плувам и се страхувам от дълбокото.

– Отблъсква ли те с нещо морето като идея, плаши ли те, смущава ли поета в теб, когато сядаш пред белия лист? С какво по-точно?..

Не, обичам морето и винаги го търся, където и да се намирам. Както казах – то е в самата мен. Като заряд и като отдушник, зависи...

– Какво би искала чрез този син природен феномен да внушиш и да споделиш със своя съвременник? И по-конкретно: с неговата нежна половина?

Не търся съзнателни внушения, по-скоро е споделяне, съпреживяване, съвпадение на някакви вибрации, които са предизвикани от рисуването с думи. Как би приел подобно определяне – стихотерапия? Като създаване на стих, или като съпреживяване чрез чужд – въздействието е сигурно.

– Темата за женската еманципация намери своето професионално продължение и в морето. Приемаш ли за вярно твърдението, че маринисти са само хората, гледащи от него към брега? Къде е морето при жената, чиято котва е хвърлена в дома и в семейната проза?

Вече ме пита нещо подобно.

– Жената е исконната връзка между детето и широкия свят. Как нейната поезия би трябвало да го запознае с морето? Как би го направила ти в момент на творческо предпочитание?

Тривиално звучи, но може би чрез алюзията на простор, безграничност, необятност, чистота... Бих нарисувала примамлив красив цветен причудлив свят...

– Много често любовта в стиховете се музицира върху синия пейзажен фон. Защо според теб морето неизменно, във всички времена, се възприема като олтар за откровена изповедност?

Именно заради неговата вечност. А то умее да пази и тайни... На кого са поверявани писмата в бутилка?

– Не съм убеден обаче, че любовта при жената изцяло обуславя нейното маринистично творчество. Какви други водещи теми трябва да присъстват осезателно тук?

Доминира любовта с антиподите среща-разлъка, очевидно е. Но тук се вплитат и темите за живота и смъртта, за стремежа към свобода, към откривателство на нови светове... Всъщност, доста широк спектър...

– Какво жената-поет в теб би положила пред този олтар? Отчаянието си, възторга си, отрицанието си на неизменно повтарящото се “днес”?

Всичко накуп! Любов – на първо място!

– Ако приемем, че лириката на жените-маринисти у нас от ХХ в. и до днес може да се обособи в самостоятелен дял, ти с какви характерни черти би го отличила?

Не мога да го определя... Не се наемам.

– Ели, ти си отличена с редица престижни награди, сред която и тази на името на Христо Фотев. Какво би искала да му кажеш в стихове днес, за да усети морето в измеренията, където се намира?

Това море, и този бряг, и дюните...
И тази нощ – солена и добра,
порутила стените помежду ни,
заченала надежда и зора...
И тази топла сянка на вълните...
О, струва си един единствен миг
да заплатя с остатъка от дните си!
Или поне – да го превърна в стих...

– Какъв съвет би дала на женската лирика, която сега открива за себе си тематичното богатство на маринистиката?

Да не се страхуват да експериментират! Да не се отказват да търсят! И, разбира се, да откриват и споделят своето море чрез морето на думите!

– Какво пожелаваш на себе си в тази тематична безкрайност за идните години?

Сърцето ми в другия бряг да повярва...

– А на съвременната българска маринистика?..

Да бъде преоткривател!

---------------

Засегнати автори: 

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите