Душите ни са октоподи

Душите ни са октоподи

Душите ни са като октоподи,
които във прегръдка силна се преплитат.
Неволно канят дявола притворен
да влезе и от любовта ни да опита.
Ще се напие до забрава с нашта обич.
От черна злост и завист ще му отмалее.
Ще плаче над бутилката със уиски,
а щом се окопити ще беснее!
Ще инжектира моето сърце с отрова,
а твоето с приспано безразличие.
Душите ни ще станат октоподи,
които заедно са от благоприличие.
Прости ми, дяволе безчестни,
че те боля от нашта обич.
Вземи си уискито и песните,
и безразличието, и отровата!
Иди си , моля те!
Не ни измъчвай повече!
Поканата ни беше лекомислие.
Не вярвахме, че съществуваш,
че ще превърнеш обичта ни
във безмислие.