Дигиталното публикуване и виртуалните издателски процеси в съвременния свят

В първите години на новото хилядолетие у нас започват да излизат изследвания за дигиталното публикуване, като все още фокусът е съсредоточен върху електронните издания. Така през 2003 г. излиза изследването на Тодор К. Тодоров „Електронни книги“ (В. Търново, Астарта, 2003), а десет години по-късно същият автор публикува и монографията, в която продължава проучванията си „Електронни издания“ (София: Авангард Прима, 2013).

И в книгата „Думите на медийния преход“ са включени текстове, свързани с дигитализацията на медиите (В. Търново, Фабер, 2010). Повечето научните съобщения по темата обаче излизат предимно като доклади в сборници от научни форуми (конференции, симпозиуми, кръгли маси и др.).

Без да претендирам за каквато и да било изчерпателност, ще припомня за сборника с доклади „Книгата във виртуалния свят“ (С., Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 2010), а също за тематично профилирания сборник през 2012 г. в рамките на ежегодната национална научна конференция с международно участие „Библиотеки, четене, комуникации“, организирана от Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ – В. Търново и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ с конкретизираното заглавие на форума „Дигиталните колекции и способите за достъп до потребителите“ (В. Търновo, Унив. изд. Св. св. Кирил и Методий, 2012). През същата година великотърновското издателство „Фабер публикува още една книга в сродна посока: „Дигиталните медии : Речник на основните понятия“.

През 2016 г. е проведена и още една тематична конференция на РБ „П.Р. Славейков“ и ВТУ „Библиотеки, четене, комуникации“ под надслов „Дигиталната конверсия на книжовното и културно-историческото наследство“.

Интерес в тази посока на научни наблюдения предизвикват още съставената от Ал. Димчев книга „Глобална информационна инфраструктура. Роля и мисия на библиотеките в променящия се свят.“ (С., Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2014), както и издадената през 2020 г. от издателство „Фабер“ книга на Ил. Павлова „Комуникационен мениджмънт в социалните мрежи“.

В третия тематичен панел „Електронно правителство и дигитално разделение“ на сборника „Интелектуалната собственост – формула за успех, творчество и иновации“ (С., изд. „За буквите – О писменехь, 2015, с. 237 – 294) се разглеждат специфики и функции на университетските и обществените библиотеки, свързани с темата за дигиталната конверсия, за дигиталното разделение, за осъвременяване на процесите при цифровото обучение и ползването на съвременните онлайн ресурси.

И в сборника „Библиотеките в контекста на европейското културно наследство“ (Шумен, РБ „Ст. Чилингиров“, 2019) наши и чуждестранни автори представят различни аспекти от дигиталната конверсия, традициите и прехода към иновативни книжни дигитални колекции.

Това, разбира се, са само малко от примерите, които могат да се дадат при онагледяване на темата за digital publishing и неговите разностранни аспекти.

Тук обаче ще направя кратък ретроспективен преглед, представяйки още един млад автор. Когато преди десет години присъствах на успешната защита на дисертационния труд на редовен докторант Стела Валериева в Университета по библиотекознание и информационни технологии в столицата ни, усещах, че това е само първата ѝ стъпка в изследователските процеси, свързани с печатните комуникации, медиите, издателските процеси. И действително, скоро тя издаде самостоятелната си монография в издателството на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ с интригуващото заглавие „Медии, книжовност, историчност. В контекста на националната издателска традиция“ (В. Търново, Унив. изд. Св. св. Кирил и Методий, 2013. 204 с.), зад който като рецензенти застанаха авторитетни наши университетски преподаватели. Нейното научно развитие, вече като преподавател от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, продължи с редица статии и студии в сборници с научен характер и колективни научни трудове, в научни списания, регистрира и немалко участия в национални научни конференции с международно участие. Включи се като автор в колективните ни книги „Българско книгоиздаване. Авторски текстове“ (В. Търново: Унив. изд. Св. св. Кирил и Методий, 2012, в обем 332 с., с ил. и рез. на англ. ез.) и в изданието с характер на колективна монография „Пътища на детската книга“ (София, АН-ДИ, 2015., в обем 200 с.; с ил. и рез. на англ., португ. и исп. ез.). Шест години по-късно д-р Стела Валериева вече бе с изградени научни позиции, натрупала беше достатъчно опит и тогава сътрудничеството ни продължи с книга, на която тя стана основен автор – „Тенденции в книжната индустрия: Изследвания за книгата“ (София, Star Way, 2021, в обем 128 с. и с рез. на англ. ез.). С ефектни и добре онагледяващи текста информационни графични илюстрации тя подготви първия раздел „Книжни индустрии в Европейския съюз, Австралия и Латинска Америка“, което бе своеобразна репетиция към най-новата ѝ книга.

И в монографията си от 2022 г. „Образци на световното дигитално публикуване“, издадена в края на октомври 2022 г. от великотърновското издателство „ИТИ“ (ISBN 978-619-7602-30-2), преподавателят от катедра „Журналистика и връзки с обществеността“ при Филологически факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ гл. ас. д-р Стела Валериева Георгиева съумява да събере, обобщи и с редица критични коментари да продължи творческите си проучвания и наблюдения, подготвяни в годините на научното ѝ развитие.

„Образци на световното дигитално публикуване“ е научно издание, профилирано в нова, актуална и модерна посока на съвременните тенденции, свързани с един сравнително нов както за Европа, така и за света процес – digital publishing, имащ своя пряк, но и преносен смисъл като: дигитално издаване, дигитално публикуване; като модерна обществена форма за комуникация, но и като рефлексия при интелектуалния труд и професията на издателя – било на медия, било на издателска структура, към непознати досега процеси, които занапред предстои да се развиват, усъвършенстват, модернизират. Именно това е забелязала и отразила в монографията си д-р Стела Валериева. Нейният принос е безспорен в едно – тя смело навлиза в неразработени или малко изследвани у нас научни територии и пространства, опитва да анализира разностранните процеси на digital publishing, слага и ограничителни линии, спирайки се само на няколко големи региона в света, без претенции за изчерпателност, но и оставяйки си вратичка за бъдещи проучвания; предполагам, в едно още по-мащабно изследване, което научната общественост и читателите със специални интереси към развитието на този бранш биха посрещнали с интерес.

Амбицията на д-р Стела Валериева е да излезе с теми извън българското медийно пространство, за което има вече научни проучвания, и да разшири кръгозора в посока към онази нова дигитална медийна среда, онова публикуване във виртуалното пространство, онази иновативна конверсия, превръщаща традиционната книга в нов, дигитален формат, с много широки възможности за презентация на автори, на учени, на литература, изкуство и култура, с далеч по-широки възможности за мотивиране на четенето – както за детско-юношеска аудитория, така и за читатели от различни възрасти и най-разнообразни потребности при максимално улеснение, което проличава и от представените тук съвременни и достойни образци на digital publishing.

В книгата са подбрани образци на дигиталното публикуване със световна значимост. като е обобщена, и анализирана информация от няколко региона – Латинска Америка (Бразилия, Аржентина, Мексико, Чили, Колумбия), от европейските и скандинавските държави Испания, Германия, Италия, Белгия, Дания, Швеция, Норвегия, Швейцария и Австрия; от Австралийския съюз. Изследването представя стойностни и значими образци; модели на дигиталното книгоиздаване и на новата дигитална медийна среда, както и иновациите за публикуване във виртуалното пространство, без претенции за изчерпване на проблематиката. В монографията се използват статистически данни от авторитетни сайтове, агенции, платформи, книгоиздателски асоциации, електронни библиотеки, придружени със съответния научен коментар. Анализирана е и практиката за разрешението до свободен достъп на авторските права, с цел дигитализация на произведенията. Сред приносите на монографията „Образци на световното дигитално публикуване“ взискателният и ориентиран към проблемите на книгата и библиотечното дело читател ще открие онези актуални и много позитивни примери и модели, които авторката дава, за да представи големи и иновативно действащи, с уникални свои подходи, дигитални библиотеки в Европа и Латинска Америка.

В изследването на д-р Стела Валериева се представя информация относно третирането на авторските и сродните им права, свързани с дигиталното публикуване, с книгоиздаването на авторски книги в дигитална версия при съответната юридическа практика и законодателна рамка в разглежданите региони и държави. Коментира се и практиката за разрешението до свободен достъп на авторските права, като тук д-р Стела Валериева анализира изготвянето на споразумения с наследниците на автора, с цел дигитализация на произведенията. В този смисъл изследването има своя практически приложим характер за онези наши учени, писатели, млади автори, които най-малкото могат да получат първоначална ориентация за тези юридически практики във връзка с намерения за евентуално дигитално публикуване – защо не и от български автори в превод на творбите им на съответния чужд език. В книгата са използвани емпирични подходи и научна методика. Независимо от това текстът се чете леко, написан е на достъпен език.

Сериозен принос е използването на статистически данни от авторитетни сайтове, платформи, агенции, книгоиздателски асоциации, електронни библиотеки и пр., при това със съответния анализ, изводи и оценки от страна на д-р Стела Валериева – трудоемка задача, съчетаваща много усилия, внимателно вглеждане в процеси, практики, тенденции.

Сред приносите на монографията е умението на автора да ползва чуждестранни източници и особено онлайн ресурси от сайтове и електронни библиотеки, както и да борави добре с испано- и португалоезична информация. Направени са аналогични и сполучливи коментари за сродни дейности към други страни. и техните културни институции в Германия, Кралство Испания, Италия, Португалия и пр., които тя лично наблюдава, запознава се отблизо с библиотечно и музейно дело, издателски структури, печатни и електронни медии. Това несъмнено е допринесло д-р Стела Валериева да придобие отблизо представа за редица иновативни процеси в културното пространство и да извлече полезна и важна информация в сферата на Digital publishing, които находчиво е приложена и при написване на настоящата ѝ книга. Изследването включва солиден брой печатни източници и електронни ресурси, има резюме и съдържание на английски език.

Монографията на д-р Стела Валериева „Образци на световното дигитално публикуване“ е важен ориентир за студентите, изучаващи дисциплината „Digital publishing“ в някои наши университети (независимо как е дефинирано наименованието ѝ – такива дисциплини се изучават например в Университета по библиотекознание и информационни технологии, във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и други наши университети). Книгата вече е регистрирана в националната библиографска система COBISS.BG-ID – 55438344.

Очаквам гл. ас. д-р Стела Валериева да продължи успешното си творческо развитие и занапред да изненадва с още изследователски попадения, които несъмнено разширяват духовния ни кръгозор, срещат ни с иновации и културно разнообразие, с високи стандарти в издателските и публикационните дейности, със съвременните практики на медиите и библиотеките.