Дъждовен стих

Дъждовен стих

Дъждовен стих, мелодия и пролет...
И става топло, топло у дома.
Разлиствам се от корена нагоре,
сияеща отвътре в светлина.

Завръщам се в мечтите си на пръсти,
далеч от чужди хора и очи.
Лицето ми е с моето излъчване
и влизам тихо в няколко души.

Дъждовен стих и пролетно ухание,
немирен кичур в галещите ръце.
Завърнах се в мечтите си, в душата си.
Любимото ми кътче от дете...