Панихида за делфините

Панихида за делфините

Ти чуваш ли въздишките на пясъка,
когато лято с босите нозе пристъпва
и песъчинките като пайети бляскат
в кубетата на пясъчната морска църква?

Тогава пъхват раковини в пазвите
стенания и вой на бури прокълнати.
Разбудени от крясъка на чайките,
звезди осъмват на вълните по челата.

Делфините – от немота прегракнали,
се крият във миражи, редом с корабите.
А там ги чакат котвите ръждясали,
от ангел спуснати под сенките на облаци.

Но по-добре в морето да умираш,
а на брега да ти направят панихида.
Защото там е мястото на живите,
които в пясъка тъгата ще заринат.