Врачуване по облаци

Врачуване по облаци

Като врачка на облаци гледам –
по утайка от тяхното сбъдване.
А дъждът си допива кафето
и узрява дъга на разсъмване.

Виждам фигури, ясни поличби,
че ме чака любов и пътуване.
Сред отломки от мисли чупливи,
на надеждата рамото чувствам.

И през гръб в огледало вълшебно,
над пустиня от страх и съмнения,
се опитвам напред да погледна.
Все пак нямам на облак доверие.

Още пия кафе с дъждовете –
те припомнят ми старите навици.
С чаши сядат край мен боговете –
като равна с тях вдигам наздравица.