Любовен взрив
Какво направи с мен,
с какво плени
и чувствата, и мислите самотни.
Тъй дълги бяха скръбните ми дни,
в които аз сподавях свойте вопли.
Сънувам ли, будувам ли, не знам
каква е тази обич закъсняла,
не съм ли подранил във твоя храм,
белязан съм с теглото на раздяла.
Повярвал съм на не една жена,
но верността оказа се химера
и угнетен от чувство за вина,
отказвах, а мечтах да те намеря.
В мига, когато зърнах твоя лик,
разбрах, че любовта е вездесъща,
превърнах се в оловния войник,
с любимата си който се прегръща.
Останах жив, за да съм с теб щастлив,
щом толкова те търсих – и намерих.
Усещам: любовта е като взрив,
разкъсал всичко днес от всичко вчера.