Пустота
В душата ти е безгранично пусто
и като в тъмна бездна
не съзираш светлина.
Измама е това, приятелю,
потънал във униние и самота.
Не чувстваш нищо,
тъй като си под упойката,
единствено спасителна за теб.
Която трябваше да те спаси от болката,
нанесена ти някога.
Къде?
И ти не помниш вече.
И нарочно си забравил.
Защото раната непоносима е била.
Със пустота си я сменил,
да се избавиш
от ударите на жестоката съдба.