* * *
Как хубаво на летен ден се спи!
Капчукът нежно трака по стъклата,
напомня ми за лунната соната,
приспивно гали моите уши.
Унасям се и моят дух лети
над пеещи реки и водопади,
над китни селища, гори, ливади...
и пак ме връща в детските ми дни.
И аз съм пак наивното хлапе,
повярвало в легендата позната,
че мина ли оттатък под дъгата
ще найда пълно със злато гърне.
И тази вяра чак до старини
духът ми не увяхващ, млад крепи.