Моят миг
Обективно –
да, животът е безкраен.
Субективно –
аз съм на Земята само миг.
Миг, във който трябва да узная
пътя си забързан
от детинство до старик.
Само миг е моята вселена
от премеждия, мечти и страхове.
Сякаш мигновено
под нозете ми се сменя
младата трева с внезапни снегове...
Любовта – и тя –
пробляснала в сърцето ми,
ще изчезне сред космичен мрак.
Но в мига на друг човек,
подобно на комета,
с точна неизбежност ще премине пак.
А омразата е друго. Тя оставя
в миговете само
руини и тлен...
Ако в мен омраза надделява,
все едно, че аз не съм роден.