Романът “Девет хиляди километра” е история за смисъла да бъдеш себе си.
Сърцето иска да обичаш. Младостта е нестихващо вълнение, искрени приятелства, среща с любовта. Но и откриване на предателството, като неизменна част от битката, в която искаш да покажеш надмощие, особено когато си млад и наивен. С времето и израстването ти като личност осъзнаваш, че всеки има своята правота. Животът ни излага гледната си точка, преобръща очакванията и понякога ни поставя в абсурдни ситуации. Решенията за нашите действия носят морално удовлетворение или ни изпращат в бездната на самоунищожението.
Героите в романа представят себе си чрез действително преживени истории. Те са и красиви, и отблъскващи, съблазняващи и недостижими в разбирането си за живота.