Почивка си давам

Почивка си давам

Вдъхновено от “Писмо от 83-годишна жена до 60-годишна приятелка!”

Как препуска конвоят на дните ми в този живот.
А след него сърцето ми лудо подскача обляно от пот.
Нека препускат минутите – луди коне!
Спирам. Почивка си давам в последния стадий поне.
Не зная какво ми остава. Месец, два. Може би ден.
Каквото и колкото – то е подарък за мен.
Вече не мисля за никакви празни успехи.
Вече си нося новите пазени дрехи.
Не се и ядосвам за някакви дребни неща.
За днеска живея. Без план и напразна мечта.
Макар че не мога нищо обратно да върна,
бързам всичко любимо и мило днес да прегърна.
Аз на децата си често, даже през час се обаждам,
каквото поискат, с душа и сърце им угаждам.
Колко много години пропуснах в пилеене,
додето разбрах, че на тази земя съм дошла за живеене.