Войници

Войници

Отдавна знам, че в мен живеят двама
до крайност борбени войници.
Враждата помежду им е голяма
и до консенсус никога не стигат.

Те толкоз яростно се бият помежду си,
че някой път уцелват ме в сърцето,
а друг път не побирам във ума си
как може да се мразят до небето.

И всяка вечер се сражават с мъст.
Не зная кой от двамата е прав.
Те заедно разпъват ме на кръст
и карат ме да се изпълвам с гняв.

Сърцето плаче: “Аз съм непотребен”.
Тогава в мене завалява дъжд,
а разумът крещи ми гневен:
“Послушай ме поне веднъж!”

Изпадам с тях в дилема след дилема.
Ах, кой от двамата ще победи?
След всяка тяхна битка съм сломена...
Войници смели, спрете, моля ви!