Вратите нощем

Вратите нощем

Стая с пепелник и телефон.
Отвън звездите палят кръст над Тропика.
Очакване за звън
и зов за обич,
избягала с вратите нощем.

А някога познавах любовта,
държах я и за двете си ръце,
целувах я по бузите
и даже й купувах сладолед.
Във киното на първи ред
заедно се смяхме или плакахме.
А после във кафе Итаипава
пиехме коняка със сметана,
преди да легнем в стария диван
с отвън звезди замрежени зад Тропика –
избягали с вратите нощем.

Стая с пепелник и телефон.
Моят стар компас от морски пясък
се дави по посока Атлантида,
а твоят слънчев шлифер пръска дъжд
и кърши Боса Нова в Елдорадо.
Нощно бдение в Каракаубатуба

Посрещахме и залези, и изгреви.
Горяха – факели и свещи,
нощите превръщаха се в дни,
дните се превръщаха във нощи
и никой не разбра къде е мрака.

Сега, когато всичко изгоря
и фино изтърколи ни луната
към пристана оттатък
и нататък
мракът се запали
като факел.
Но ние вече бяхме ослепели...